Но макар халските спомени да я заливаха, те се нижеха по свой собствен ред. Не можеше да ги избира, за да открие онова, което искаше да разбере.
Ето защо тя остана да седи така, взряна дълбоко в тъмната душа на Пастира. Заливаха я спомени: хали, копаещи ровове, за да пуснат в тях димящата вода от току-що отворени каверни, хали, подкарали стада новородени червеи от един подземен проход към друг, хали, прибиращи жертвите.
В много отношения Пастира си беше най-обикновен селянин.
И все пак постепенно Ейвран започна да съзнава, че Пастира не прилича на нито един човек селянин, когото бе познавала. Беше гледала как краварки се грижат за своите крави и овчари — за овцете си. Тя самата се беше грижила за грааците в гнездото.
Имаше някаква взаимна привързаност, която крепнеше между човека и домашните му животни. Ейвран обичаше да гали своите грааци, да ги храни, да ги потупва между ушите или да ги чеше по гънките на кожата по гърлата.
Но Пастира не беше изпитвал нищо подобно. Той гледаше тварите, които ядеше, надзираваше ги, докато отраснат. Но през цялото това време едва се беше сдържал да не разкъса поверените му същества.
Пастира беше същество с чудовищен апетит.
И изведнъж тя разбра, че е дошъл тук с една-единствена задача — да се научи как да хваща човешки същества и да ги отглежда за ядене.
Видя го съвсем ясно, чрез паметта на Пастира. Имаше някаква пещера, някъде дълбоко в Долния свят. Пастира беше отишъл там, за да помогне в гледането на човешки същества, да се научи как се прави това и да усъвършенства техниките.
Видя хора, свити в някакъв черен ъгъл, толкова сковани от ужас, че не смееха да помръднат, докато Пастира обикаляше между тях. Човешките същества бяха мършави и изтощени. Ейвран ги виждаше през очите на чудовището — бъдеща храна. Всички бяха преброени и Пастира знаеше, че не може да изяде нито едно, не може дори една мръвка да си отхапе.
Но една майка току-що беше родила, а другите Пастири не бяха преброили бебето.
Затова той бързо издърпа бебенцето от майка му и го глътна. Вкусът беше приятен.
Ейвран изпита ужас — не само от мисълта, че Пастира е изял дете, но и че тя на свой ред беше яла от него.
Това я изпълни с погнуса.
Габорн зависеше от нея. Трябваше му нова победа. Тя плахо се надигна и тръгна към него — той се беше навел над Йоме.
Тялото й се чувстваше странно, сякаш крайниците й бяха разглобени. В паметта си винаги беше тичала на четири крака.
Стъпи върху едно мъртво врабче и застана пред Габорн.
— Вие бяхте прав — каза му тя. — Халите са чудовища. Нямат нищо общо с хората.
Габорн я прониза с поглед.
— Какво те накара да ми го кажеш?
— Това, което се канят да правят с нас. Това, което чувстват отвътре. Зная какво изпитват, когато ни гледат… неустоим глад.
— Чудехте се, защо халите се задържаха тук, нали? — продължи Ейвран. — Не мога да ви кажа със сигурност. Може би защото им е студено, уморени са и умират от глад. Не са създадени да вървят по снега, да минават през заледени реки, както направиха снощи в планините, или да вървят с дни, без да има какво да пият. Те умират от жажда.
Габорн се загледа с почуда нагоре към халите.
— Е, значи сме ги надвили.
— Може би. Но знам какво си мислят. Най-вече просто ги е страх.
— От какво?
— От вас!
Габорн се изсмя все едно, че му беше направила незаслужен комплимент.
— Че защо ще се страхуват точно от мен?
— Те ви надушват — обясни Ейвран. — Вчера, по време на битката, злата магесница надуши миризмата ви. Тя знаеше, че вие предизвикахте земните трусове и че мъжете започнаха да се сражават по-пламенно, когато дойдохте. Изпрати миризмата ви до всички свои воини и ги предупреди, че представлявате сериозна заплаха. Направи го малко преди световният червей да унищожи Руната на опустошението и преди в небето да блесне мълнията.
— Нима? — отвърна Габорн. Не разбираше накъде клони.
— Нима не разбирате? Те мислят, че вие сте Ерден Геборен, техният древен враг. Мислят, че сте призовали Сияйните в битка. Халите не бягат към пещерите си само защото ги е страх — те се връщат да предупредят своята единствена — Истинската господарка!
Изведнъж около нея настъпи тишина. Йоме, Габорн и още дузина лордове я гледаха.
— И какво ще стане, ако предупредят Истинската господарка? — попита Габорн.