Това не беше го премислил.
Зачуди се над собственото си благоразумие. Ето че и сега се канеше да срази тази Единствена истинска господарка. Възможно ли бе, ако го постигне, да предизвика с това същата тази катастрофа, която се мъчеше да избегне? Не, не го вярваше. Самата Земя бе прошепнала в душата му, че това е верният път.
Все пак го гризеше съмнение. Беше изгубил повечето си сили и сега се чувстваше осакатен. Възможно ли бе да е сгрешил в плановете си?
Вдигна очи към Скалата на Мангън. Халите бяха разчистили дърветата по билото почти напълно. Опоскали ги бяха до корен.
Огромна част от чудовищата се бе подредила над стръмнината като бранители на крепостна стена. Стояха изправени с вдигнати оръжия — кристални прътове, геги и мечове, и се взираха с безоките си глави като стражи. Пипалата им плющяха из въздуха и душеха.
Бяха заели почти нескъкрушима позиция.
— Казваш, че бягат към Долния свят — попита Габорн. — Но щом се канят да предупредят господарката си, защо трябваше да спрат тук и точно сега?
— Може би защото вие убихте злата им магесница.
— Добре, убили сме им магесницата. Това променя ли с нещо плана им?
— Да! — отвърна Ейвран. — Водачеството трябва да се поеме от нова магесница, а тя ще… внесе промени.
— Какво значи „ще внесе промени“?
Ейвран ядосано повиши тон.
— Вие убихте магесница. Това доказва, че нейните идеи не са били достатъчно добри. Новата магесница ще опита нови неща срещу вас и ще избере нови водачи за оръженоските. Убиването на една магесница може да промени всичко.
Разбира се. Беше логично.
— Не може да се предвиди какво кроят — въздъхна Скалбейрн.
Габорн схващаше слабостта в това да разчита за информация на Ейвран. Тя виждаше в умовете на халите, но всичките й сведения бяха остарели с няколко часа. Не можеше да му каже това, което имаше нужда да разбере веднага.
— Ако са болни и жадни — намеси се Джеримас, — не виждам никакъв външен белег за това. Но всеки миг, в който седят горе на Скалата на Мангън, е още един миг, в който ще са гладни и жадни.
— И какво мисли новата им магесница? — попита Йоме.
— Може би просто изчаква да ги стопли слънцето — подхвърли Бинесман. — Така правят гущерите преди да тръгнат на лов.
— Или може би просто си почиват, или си дават време да помислят — предположи Йоме.
— Едва ли — каза Скалбейрн. — Тези скали са като крепост. Мисля, че халите просто се надяват да ни привлекат на бой.
Това изглеждаше най-вероятно. Габорн огледа хората около себе си. Очите на Джеримас примигваха. За учения това беше просто една елегантна главоблъсканица. Скалбейрн вече мереше с поглед скалата — мъчеше се да прецени как да подмами халите долу. Йоме изглеждаше уплашена.
— Може да е отвличаща маневра — каза Скалбейрн. — Като заемат отбранителна позиция тук, халите може би се надяват да привлекат свои подкрепления от близките замъци. Сигурно вече приближават насам.
Тази мисъл беше плашеща. Габорн изгледа Скалбейрн.
— Добре. Ще проверим. — Кимна на един стоящ наблизо капитан и той изтича да събере отряди съгледвачи.
— Знаете ли — подхвърли Джеримас, — халите може би имат повече от една цел.
Габорн подозираше, че тук наистина се крие някаква коварна игра. Десетки хиляди хора в Карис все още бяха в опасност. Той се пресегна със земните си сетива, докосна ги… и моментално долови нещо странно. Тези хора вече не бяха в Карис!
Повечето от тях вече бяха избягали от града и вървяха на югоизток, тъй че сега се намираха само на четиридесет мили източно и малко на север от него. Други от неговите Избрани се бяха запътили на запад или на север, но Габорн не усети някаква заплаха за тях, или пък за малцината, останали в Карис — тя грозеше единствено хората, тръгнали на югоизток. И дори не всички от тях бяха в опасност.
Нито един от пътищата в тази посока не беше добър. Повечето хора, тръгнали на югоизток, бяха взели лодки по Донестгрий, към големите градове надолу по течението.
Със свито сърце, той си спомни за ранените, които беше евакуирал от Карис. Имаше цели легиони болни и умиращи — повече, отколкото можеха да изцерят десет Бинесмановци наведнъж. Сега се бяха пръснали на мили разстояние по реката. Дали ги очакваше засада? Опасността растеше. Утре по това време щеше да ги връхлети. Можеше да е какво ли не — хали, внезапно наводнение или нападение на войските на Лоуикър.