Яздеха под звездната светлина. Накрая един от стражите каза:
— Милейди?
Йоме отвори очи.
Бяха спрели на една височина и пред тях се беше проснал тъмният океан. Йоме никога не беше виждала океан, не беше помирисвала горчивия привкус на сол, силно смесен с живот и тленност. Никога не си беше представяла, че е толкова безкраен.
Отпред лежаха няколко малки острова, свързани с елегантни мостове от бял камък, почти неразличими от нишките на облаците в лунната светлина.
Тя видя извисяващите се кули на Дворовете на прилива — като сребърни копия, прицелени в двурогата луна.
Гледната точка на един чародей
Чародеите никога не се месят в делата на обикновените хора. Бедата е, че някои обикновени хора се забъркват в делата на чародеите.
Следобедът мина, слънцето се снишаваше. Ейвран гледаше Габорн и лордовете, събрали се на съвет. Бяха насядали по камъни и дънери, които бяха придърпали в кръг до потока. Халите бяха горе на Скалата на Мангън вече от три часа, накацали там като гарги. От планините лъхаше прохладен вятър, понесъл със себе си миризмата на бор.
Руната на опустошението, която градяха халите, вече бе започнала да придобива форма. Много пурпурни магесници бяха избити в похода, наред с немалко от лепкавите, така че постройката растеше бавно. Но омерзителните й форми вече се открояваха, а гнусните пушеци се спускаха надолу по склона, сякаш извираха от кипящ котел.
Все пак Ейвран се чудеше. От спомените на Бойната тъкачка знаеше, че тя е изпратена тук точно защото бе измайсторила Руната на опустошението. Други хали можеха да дублират части от руната, но всяка магесница знаеше само малка част от цялото.
Мъжете на Габорн все още се придържаха към ниското, в широк кръг. Пушекът на халите изгаряше ноздрите и навлажняваше очите. Толкова неприятно беше, че гигантите главанаци изместиха бивака си. Все пак още не се забелязваха признаци от онази погибел, която бе унищожила растителността на няколко мили около Карис.
За Ейвран това изглеждаше сигурно доказателство, че халите са осъдени да се провалят в усилието си да дублират руната.
Но Габорн беше угрижен. Искаше руната да се унищожи и искаше Майстора на пътя.
Беше се събрал с няколко десетки благородници: Скалбейрн, сър Ленгли, кралица Херин Червената, херцог Гроувърман, Джеримас и още десетки други. Спореха как да проведат щурма.
Ейвран седеше кротичко и ги гледаше.
Във въздуха се долавяше тръпка на очакване, усещане за предстояща битка.
— Аз предлагам да изкараме срещу тях балистите — говореше Скалбейрн. — Поставяме ги южно от скалата и обстрелваме халите, докато не се оттеглят. Тогава пращаме Владетелите на руни по канарите със стълби.
Габорн го изгледа хладно.
— Вече ви казах: балистите няма да свършат работа.
— Разбира се, че ще свършат! — възрази Скалбейрн.
— Кралят е прав — заяви Джеримас. — Халите просто също ще започнат да ни замерват с камъни. Няма как да се стигне до тях.
— Трябва да има някакъв начин — намеси се кралица Херин. — Какво ще кажете, ако построим големи обсадни кули и да щурмуваме долу от хълма? Можем бързо да докараме кулите с помощта на подсилени коне. Ще се възползваме от елемента на изненада.
Габорн поклати тъжно глава.
— Земята ме предупреждава против това.
Същото беше повтарял при всеки предложен план. Земята не му позволяваше да действа.
„Да можеше само да предизвика земен трус — помисли Ейвран. — Както при Карис. И да ги видя как падат отгоре и целият хълм се срива в развалини.“
Но Габорн не можеше да предизвика повече земен трус, нито да призове световни червеи. Не можеше дори да излезе с някакъв план за атака. Винаги съветът на Земята оставаше един и същ: не.
Ейвран вдигна очи и видя, че Габорн я гледа, сякаш се надява тя да го измъкне. Наведе се напред и стисна главата си с ръце. Имаше чувството, че ще се пръсне. В ума й продължаваха да се вливат спомени. Сякаш беше погълнала огромен звяр и сега, макар и преяла, продължаваше да се тъпче с мръвки.
Изведнъж я споходи едно съвсем живо видение от мястото за мътене на клана Мек камък, където се беше измътил Пастира, при скалите, затоплени от магмата. Спомни си как раздира кожестата торбичка при раждането си с яйчния си зъб и как веднага го нападна малко по-голямата му сестра.