Габорн поклати глава.
— Карис гореше, но халите не побягнаха. Страх ги е от дима, но не чак до обезумяване.
Изведнъж Ейвран видя някакъв несвързан образ — как Пастира държи шепа яйца на паяк и ги обръща едно по едно така, че течностите вътре да не могат да се утаят и яйцата да се излюпят. Когато наоколо нямаше други хали, той ги тикаше в устата си.
За нейна изненада, спаси я Бинесман.
— Дами и господа — каза чародеят, — боя се, че моята подопечна ще трябва да ви остави за известно време.
Хвана Ейвран за ръката и я издърпа от кръга.
— Бинесман? — попита Габорн изненадано.
Но чародеят заби тоягата си в земята.
— Искате твърде много от момичето. Тя не е воин, нито е ваш съветник. Тя е Земен пазител. Време е да започне уроците си.
— Не можеш ли да изчакаш? — настоя Скалбейрн. Тонът му намекваше, че е готов да се сбие с чародея.
— Мисля, че не — отвърна Бинесман. — Урокът е важен. Свързан е с подчинението и с това да не забравяш кое е мястото ти на този свят.
Габорн се надигна, готов да възрази на магьосника, но Бинесман вдигна показалец към гърдите му.
— Става дума за подчинението, милорд. Вие не сте воин на Земята повече от това дете. Когато дойде време да ударите халите, Земята ще ви предупреди, както стана и преди, или може би вече някоя гръмоносна буря иде насам и ще изхвърли халите от скалата. Повярвайте ми — или повярвайте на Силите, на които служим. Земята разбира опасността по-добре от вас и ще подготви изход. Ние трябва само да изпълним своята роля, когато той се появи. Така че засега ви съветвам всички вие, благородни господа, да си отдъхнете. Нахранете се. Нахранете конете си. Изиграйте някоя партия шах, да речем.
Габорн се усмихна на чародея, после му намигна и кимна.
— Това е най-добрият съвет, който чух през този следобед.
Ейвран не можа да го проумее. Знаеше колко отчаяно иска Габорн да слезе в Долния свят. Времето изтичаше.
Но ето че се съгласи да губи време с надеждата, че Земята сама ще го поведе. Струваше й се твърде рисковано.
Бинесман отведе Ейвран при коня си и й помогна да се качи на седлото.
— Къде отиваме? — попита тя.
— Горе в планините, да започнем обучението ти.
— Пролет може ли да дойде с нас? — Зелената жена продължаваше да се упражнява с капитана. Той беше оставил тоягата и сега я учеше как да борави с дълго копие.
— Тя има да върши по-важни неща — отвърна Бинесман и кимна одобрително.
Качи се зад Ейвран и пришпори сивия имперски жребец през степта. Златистите поля сякаш се разстлаха под конските копита и станът на Владетелите на руни скоро остана зад тях.
— Защо ме измъкна от тях? — попита Ейвран.
— Габорн попрекали — отвърна Бинесман. — Иска да нападне, въпреки че Земята му го забранява. Трябва да си получи урока. А ти трябва да си починеш.
Отговорът му звучеше смислено, но Ейвран не можеше да се отърве от чувството за вина. Искаше й се да помогне на Габорн.
Бинесман посегна зад седлото, измъкна старата си дъбова тояга от калъфа отзад и я подаде на Ейвран.
Веднага щом я докосна, тя усети, че… дървото пулсира под пръстите й. Сякаш докосваше живо дърво, сгряно от слънцето на някой хълм. Погледна тоягата. Беше дълга може би пет стъпки, направена от дъбов клон, който се беше излъскал до оранжево-кафяво от дългото държане. Близо до върха й за дръжка беше намотано парче кожа и каишките, които го стягаха, бяха украсени с четири големи мъниста — едно изковано от сребро, едно от желязо, едно издялано от кост на хала и едно от обсидиан. Чворът на върха не беше с някаква сложна украса, само няколко руни, грижливо врязани над дръжката. Нямаше дупки от дървесни червеи, нито пукнатини или петна от изгоряло. Общо взето, съвсем проста тояга. Но Ейвран усещаше напиращата в нея сила.
— Усещаш ли я? — попита Бинесман. — Земна сила е вързана в тази тояга.
— Да.
— Трябва да си намериш своя тояга. Всеки клон ще свърши работа. Трябва само да помолиш някое дърво за него.
— Всеки клон ли? — запита Ейвран и изгледа няколкото върби покрай потока.
— Е, не съвсем всеки — отвърна Бинесман. — Трябва да намериш този, който е подходящ за теб.
— Има ли значение какъв е видът? Мога ли да си взема клон от върба?
— Върбовият клон е добър — каза Бинесман. — Чародей, който носи върбова тояга, ще е силен в целебните си изкуства и ще е тясно свързан с Водата. Изпитваш ли влечение към върбите?