Ейвран огледа върбите и листата им. Не изпитваше влечение към тях, както например я привличаше възможността да спи в земята.
— Не. Ти си имаш дъб.
— Дъбът е силен, устоява на Огъня — каза Бинесман.
Ейвран го изгледа през рамо. Имаше някакъв странен тон в гласа му, почти като дълбока почит към дъбовете.
— А другите дървета? — попита тя. — И те ли имат определени сили?
— Не бих ги нарекъл „сили“. Различните дървета имат различни характери. Дървото, което ще избереш, дървото, което ще избере теб, е нещо като оценка за един Земен пазител. Твоят избор ще ми предложи някои изводи за способностите, които ще развиеш.
— Има ли някои дървета, които ти не би поискал?
Бинесман се намръщи.
— Някои са по-слаби от други. Има някои, които не бих поискал… Но не искам повече да ти говоря по този въпрос, дете. Не искам да влияя на решението ти.
Ейвран погледна назад към върбите. Изглеждаха хубави, с преливащите в злато листа. Прехапа устна. Не, не върба.
Не се чувстваше привлечена и от дъбовете, които се издигаха като самотни стражи, с кривите им клони и целите увити с бръшлян. Озърна се бегло и към бодливите глогове, накацали над издадените скали.
— Трябва ли да си намеря днес?
— Не — засмя се Бинесман. — Тоягата ти е важна, а тук, в подножието на планините, има всякакви дървета. Само това е причината, поради която ти го споменах — да си подготвена в момента, в който усетиш, че дърветата те зоват.
Приближиха до втори малък поток.
— Виждаш ли жълтата детелина? — Ейвран кимна. — Някъде я наричат комунига. Ако разтриеш златните й листа между пръстите си и я наложиш върху разширени вени, можеш да ги изцериш за няколко мига. Може също да лекува отоци и да се добавя в компрес от агнешко ухо, за да спре кървенето от рани.
Конят прескочи потока, а Бинесман каза:
— Колкото до върбите, може да не искаш да си направиш тояга от тях, но можеш да правиш от листата им чай, който облекчава повечето болки, включително от слабо сърце. Смятам, че е най-добре да се берат посред лято. Някои бабички белят кората на върбата, за да я използват, само че така дървото умира.
Ейвран знаеше за върбовата кора, разбира се. Чародеят дръпна юздите и слезе от коня си.
Откъсна листата от едно цвете с пурпурни цветчета по краищата и светложълти в средата.
— Това е горска теменуга. Наричат я още „сърдечниче“. Някои глупави момичета на твоята възраст я използват за любовна отвара. Лично аз смятам, че чистата коса и ласкавата усмивка вършат същата работа. Но ако подъвчеш няколко минути свежите й листа, ще видиш, че на сърцето ще ти олекне и грижите няма толкова да ти тежат.
Ейвран лапна листата. Бяха леко лютиви и гръдният й кош сякаш се разтвори и й позволи да диша по-леко. Задъвка ги мълчаливо. Бинесман отново се качи на коня и продължиха.
— Ако пък някой те гони, вържи от утринничето на възел и го хвърли по пътя зад себе си — заговори Бинесман. — Враговете ти ще се оплетат из храстите.
Още дълго той й изреждаше качествата на еньовчето и лайката, на състарените цветове, както и на младите. Конят му изкачваше хълм след хълм, докато не стигнаха до гората. Там спряха в сянката на няколко елши. Сред по-високите хълмове се виждаха червените листа на клена, потъмнялата шума на брезите, зеленото и синьото на борове и смърч.
Ейвран огледа полята на юг. Скалата на Мангън се намираше на мили от тях и тя извика изумена:
— Оттук халите изобщо не се виждат!
— Помага да погледнеш на проблема в перспектива, нали? — каза Бинесман. — Отблизо са чудовища, надвиснали над теб с кръвясали нокти. Но оттук… Земята ги поглъща.
Ейвран зарея поглед в далечината. Не знаеше какво да каже. Слънцето бавно се спускаше на запад и мяташе дълги сенки. Сега можеше да различи гънките и извивките по повърхността, които не бе забелязала на дневната светлина. Въздухът започна да става по-хладен.
— Габорн иска да отида с него в Долния свят. Сгреших ли, че се съгласих?
— Какво казва сърцето ти? — попита я Бинесман.
Ейвран се замисли. Не беше го забелязала, но всичките тревоги, всичките й страхове, които днес я бяха парализирали, изведнъж бяха изчезнали, облекчени от дивата теменуга. За първи път се почувства някак способна да погледне с ясен ум проблемите си.