Мирима се взря в тот. Руническите му защити срещу смъртта изведнъж лумнаха в синкав пламък и за миг я споходи видение: стори й се, че гледа през ослепителна мъгла и че вижда древни воини с обли шлемове и кръгли щитове. Бяха обкръжили тот от всички страни и забиваха копията си в хълбоците му. Чуваше дори виковете им… „Артен! Артен да гашпайлтен!“
Видението се стопи и леденият взрив отхвърли Мирима назад. Светът стана жестоко студен. Никога не беше изпитвала такъв студ.
Имаше чувството, че са я ударили в гърдите със славен чук. Всяко мускулче я болеше. Като в мъгла се опита да се надигне, но главата й се завъртя и тя падна по гръб.
Боренсон я сграбчи и вдигна главата й.
— Жива ли си? Чуваш ли ме?
Дъхът му излизаше на пара в заледения въздух. Тя имаше чувството, че кокалчетата на пръстите на дясната й ръка са замръзнали.
— Седем камъка! — изруга той. — Та това е… това е невъзможно!
Тя се надигна, пренебрегвайки болката в костите си.
На петдесет разкрача околовръст земята беше попарена от скреж. Белите кристали просветваха под звездната светлина.
Призракът беше изчезнал.
А дясната ръка я болеше, сякаш бе изгоряла в студен огън. Тя я вдигна нагоре и чак сега разбра какво е станало. Беше стреляла толкова отблизо, че бе докоснала чудовището с ръка. Юмрукът й бе побелял като лед, а по бялата й кожа просветваха кристали.
Дните
Откакто е имало Владетели на руни, имало е и Дни. Но броят на Дните по света никога не се е знаел точно и като че ли се е раздувал и спадал във времето. Лудият крал Харил, разправят, имал в свитата си непрекъснато по трима Дни и правел какво ли не в усилието си да им се измъкне. Човек може да си помисли, че е трябвало да бъде наблюдаван повече от другите.
Но също така от хрониките на Ерендор знаем, че по негово време на повече от дванадесет крале се е падал едва по един Дни. Това положение продължило близо четиристотин години. Поради това, заради многото изгубено от историята ни, понякога говорим за „Тъмния век на Ерендор“.
Докато светът спеше, Йоме се върна в двореца в Дворовете на прилива, за да изчака там, докато Абел Скарби събере кучетата, необходими на Габорн.
Стражите повикаха една камериерка, която в паниката си щеше да разбуди целия персонал, ако Йоме не й беше забранила.
Огромните размери на двореца я смазваха. Цялата цитадела на баща й в замък Силвареста щеше да се побере в Голямата зала. Покрай стените й имаше шестнадесет огромни камини.
В помещението висяха десетки фенери със сребърни огледала зад тях — яркостта на пламъците бе приглушена от розовия кристал на абажурите. Маслото, което горяха, ухаеше приятно на гардении. Огромни прозорци, гледащи на юг, щяха да осветяват залата през деня.
Гоблените по стените, изобразяващи любовни и батални сцени с древни крале, бяха толкова големи, че всеки сигурно бе тъкан цяла година от жените на цяло село.
Фронтонът и трегерът над всеки праг бяха изкусно резбовани със сцени на бягащи по пътеки сред дъбови гори лисици и зайци.
Кралската маса беше покрита със златни плочи, излъскани до блясък. Йоме ахна, като я видя. Никога не си беше помисляла колко богат може да е Габорн. Никога не си беше представяла колко нищожни са му изглеждали разкошите на Хиърдън.
Пред една от големите камини на елегантно канапе седеше девойка, облечена в прост схоларски халат. Кафявата й коса беше дълга и сплетена на тънки плитчици, всички вързани на кок.
Като чу стъпките на Йоме, тя се обърна и я погледна.
— О, ето ви и вас! — каза учтиво девойката. Лицето й беше луничаво, с обикновени кафяви очи. На Йоме й беше нужен само един поглед, за да добие чувството, че я е познавала цял живот. Беше може би шестнайсетгодишна, малко по-млада от самата нея.
— Да не би да сте новата ми Дни? — попита тя.
Девойката кимна. Имаше пъпчица на брадичката.
— Чух, че сте пристигнали. Добре ли пътувахте?
— Мина без инциденти — отвърна Йоме, сигурна, че девойката иска да чуе само исторически подробности.
Лицето на девойката леко помръкна, сякаш очакваше нещо повече.
— Но… беше приятно, надявам се?
Умът на Йоме долови нещо необичайно. Досега не беше имала Дни, която да се интересува дали нещо й е доставило удоволствие.