Земята под Скалата на Мангън бе овъглена на миля околовръст. Тук-там още горяха ниски храсти, тъй че земята бе станала по-черна и от нощното небе, въпреки че я осветяваха хиляди малки огньове.
На изток бушуваше пожарът, подпален от Габорн — вятърът го носеше към планинските подножия. Най-вероятно щеше да продължи да пращи и да лумва с нова сила сред горите още дни наред.
С всяка стъпка, която правеше Ейвран, във въздуха се надигаше пепел и я задушаваше. Ейвран, Бинесман, Габорн и неговият Дни крачеха към мъртвите хали, нападали на зловещи грамади. Всяко от чудовищата бе по-голямо от слон.
Хиляди хали бяха наскачали или нападали от Скалата на Мангън като мръсна градушка. Някои бяха издъхнали. Земята в южния край на стръмнината беше осеяна с тях. На някои места труповете им лежаха на купища по три-четири един върху друг.
Хиляди ранени чудовища се изтегляха през полята с потрошени крака и коруби. Оцелелите от ордата ги бяха изоставили. Повечето от рицарите на Габорн отидоха да доизбият ранените, но той бе изпратил съгледвачи със запалени факли да търсят сред мрачните трупове някаква следа от Майстора на пътя.
Ейвран не искаше да яде друга хала. Последната, от която бе яла, я поболя, причини й ужасни болки. Нервите й продължаваха да са изпънати, всички мускули я боляха. Твърде рано беше да яде отново.
Но мъртвите хали лежаха навсякъде наоколо, а Габорн не искаше да изгуби такава възможност.
Ейвран крачеше през пепелищата. Над нея профуча падаща звезда. Тя вдигна поглед нагоре, видя почти моментално още една и забеляза, че с мъртвите хали бяха останали малко грий. Или пушекът ги беше убил, или бяха отлетели след останалата част от ордата.
Земята отново се разтърси и няколко камъка се затъркаляха от Скалата на Мангън и заподскачаха около труповете на чудовищата.
— Ти ли направи земетресението? — попита тя Габорн.
— Не, това не е мое дело.
Ейвран видя малко по-напред един умиращ лепкав. Лежеше по гръб и вдишваше с мъка. Торбите под челюстите му изхвърляха мазен пулп.
— Не го приближавай — предупреди я Габорн.
— Няма страшно — отвърна тя. — Пипалата му вече не се движат. — Огледа го. — Това същество го наричаха Майстора на Високите неща. То построи залата за люпене на Единствената истинска господарка.
Приближи се до него. Този лепкав беше великолепен звяр. Много от събратята му се използваха да укрепват със своя клей таваните в пещерите и тунелите, но този ги надминаваше. Неговите сводести арки и подпори бяха истинско чудо със своята изящност и здравина.
— Съчувствие ли изпитваш към това чудовище? — попита я Габорн.
Ейвран затвори очи и се взря в едно късче от спомените си.
— Те са живи същества — отвърна тя. — Този тук… беше творец. Трябваше да си стои където му е мястото.
— Добре, дете — каза Бинесман. — Учиш се. Всяка форма на живот е ценна. Всички видове трябва да се почитат.
Ейвран и Габорн продължиха да търсят заедно с още стотина съгледвачи. След час им известиха, че при паническото бягство са загинали хиляда хали и че мъжете на Скалбейрн продължават да пронизват с пики ранените и вече са избили още две хиляди чудовища. Главното ядро на ордата се бе отправило на юг — халите тичаха по оставената от тях самите диря към дупката си в земята, водеща към Долния свят.
Така че Габорн и Ейвран продължиха да търсят между мъртвите.
При Скалата на Мангън телата бяха нападали нагъсто, струпани на купчини от по пет-шест, в отвратителни грамади. Съгледвачите полагаха неимоверни усилия, катереха се и се спускаха през малките пролуки, оставени от някой крак или глава на паднала хала.
Но в някои случаи беше просто невъзможно да се види какво може да лежи под грамадата. Дори Владетели на руни с подсилени коне не можеха да отместят лесно масивните туловища на халите и за Габорн оставаше само да се чуди дали Майстора на пътя няма да умре, скрит завинаги.
— Милорд! — извика един съгледвач. — Мисля, че го намерих! — Махаше им да дойдат, изправен над куп мъртви хали.
Ейвран затича към грамадата тела.
— Едър звяр е — каза съгледвачът, след като тя се приближи. — Точно както ни го описа. И има трийсет и шест пипала и грамадни лапи. Оттук е доста трудно да се види, но има една руна на дясното рамо, точно както ни я описа. Останалото е скрито под другите и не мога да го разгледам по-добре.