Една хала изрева и закрачи срещу фургона.
Друга също скочи напред, огромна оръженоска, стиснала в предните си лапи бойна гега. Ейвран помнеше от спомените на Хитрия ядач колко ефективно може да е това оръжие в опитни ръце.
— Помощ! — изпищя тя.
Нямаше нужда да се притеснява. Коларят й подкара на изток толкова рязко, че за малко щеше да обърне фургона, но успя да се измъкне от пътя на халите.
Грамадната оръженоска пресече пътя за отстъпление на фургона зад тях.
Ейвран видя лицето на фургонджията. Беше старец с посребряла коса и кожено палто. Той изрева в паника, опита се също да свърне на изток.
Огромната лапа на оръженоската се изстреля напред и Ейвран се уплаши, че ще прониже стареца между очите. Но гегата й се стовари върху врата на предния кон. Халата дръпна с все сила и повлече коня.
Целият фургон се разтресе силно, падна и вторият кон, окът се счупи. Предното колело се удари в един от падналите коне и фургонът рухна на земята със страшна сила.
Ейвран затвори очи. Не искаше да гледа какво става с фургонджията.
Изведнъж осъзна, че се отдалечават от редиците на халите.
Чудовищата можеха да се обърнат и да продължат яростната си атака, да пометат още трийсет-четиридесет фургона, но не го направиха. Вместо това ордата се стече на куп и се подреди в нов строй, без да спира да тича на изток.
Грамадните оръженоски образуваха петоъгълник със страна от по една миля, а по-дребните хали оформиха звезда в средата. По всяко рамо на звездата по няколко пурпурни магесници образуваха издължен триъгълник. Злата магесница с нейната свита зае средата на звездата. Ейвран разпозна строя, извлече го от спомените на Хитрия ядач.
Халите го наричаха Бойния ред.
Строят не беше предназначен за бързо придвижване. Беше замислен за военна атака.
Тя стисна здраво ритлата на фургона. Сърцето й туптеше от ужас, мислите й потекоха бясно. Стомахът й се беше стегнал на възел. Мъчеше се да се успокои.
Водачът й подкара фургона полека. Халите вече ги бяха подминали, отдалечаваха се.
Ейвран беше летяла над тези равнини, знаеше всеки град и всяка паланка. На изток лежаха няколко хълма, отвъд тях река Донестгрий се виеше лениво през равнината. Села и ферми имаше навсякъде покрай бреговете й. Но единственият по-важен град беше Фелдъншир, на четиридесет и пет мили на изток.
Фелдъншир представляваше проснала се във всички посоки плетеница от къщи, магазини, мелници, ферми и пивоварни, разположени сред гористите хълмове. От небето не приличаше толкова на град, колкото на струпани едно до друго села.
Ейвран не можеше да измисли нищо друго, което можеха да искат халите — никаква крепост, нищо.
— Нападат Фелдъншир — извика Габорн някъде съвсем наблизо.
Габорн препускаше с все сила и гледаше объркан строя на халите. Усещаше бързо надвисващата опасност над Фелдъншир, на около четиридесет и пет мили на изток. Много от ранените от Карис бяха отплавали по течението на реката през нощта и сега се бяха спрели на отдих в града. Земните му сетива закрещяха предупреждение към неговите Избрани: „Бягай! Бягай!“
Ордата препускаше в странна нова формация през златистата степ. Прах и суха трева се издигаха на хиляди стъпки. Утринното слънце, запълзяло през облаците, хвърляше странна жълтеникава светлина.
Но защо Фелдъншир?
— Вода! — извика му Ейвран. — Тръгнали са на водопой!
— Във Фелдъншир? — удиви се Габорн.
— Не, в изворите при Вонеща вода, само на три мили оттатък града! — каза Ейвран. — Виждала съм ги от въздуха — като зелени изумруди. Във водата им има сяра!
Габорн знаеше изворите. Горещата минерална вода, която извираше от земята, беше истинско проклятие за живеещите наоколо. На мили околовръст нямаше нито една ферма, а в студените зимни утрини изпаренията от изворите понякога духаха чак до Фелдъншир.
„Възможно ли е?“ — зачуди се той.
— Но Фелдъншир е на четиридесет и пет мили оттук!
Ейвран закима енергично.
— Ние знаем, че са четирийсет и пет мили, но халите може би не го знаят. За тях водата е само миризма във въздуха.
„Може ли една хала да помирише вода от толкова далече?“ — зачуди се той. Вълците можеха да надушват кръв от четири мили, а Вонеща вода сигурно миришеше по-силно от кръв.