Лордовете в Карис държаха Габорн да влезе величествено в града, в триумф, който да повдигне духовете на хората. Йоме и кралските Умове прецениха, че това е уместно. Старият канцлер на Палдейн, Галънтайн, бе изпратил съобщение с предупреждението, че в Карис се шири мълвата, че Габорн е загинал в битка. „Ако Габорн дойде — съобщаваше той, — това ще ги успокои.“
Ето защо Габорн щеше да мине тържествено през града. Но само защото пътят му към предстоящата битка бездруго минаваше оттам.
Днес халите щяха да бягат на юг през откритите равнини и той смяташе да поведе воините си срещу тях. Необходима му беше помощта на Ейвран, за да намери Майстора на пътя.
През цялата нощ остана със съветниците си — обмисляше ходовете си. Донесенията от Скалбейрн пристигаха ежечасно. След като се беше захладило, халите се бяха скрили в рововете си и до съмване не се бяха раздвижили.
Снощната буря също беше забавила тръгването на Габорн от Балингтън. Не смееше да поведе воините си в бясна езда на подсилени коне в тъмното, по разкаляните пътища.
Макар лошото време да го беше забавило, то беше парализирало и чудовищата. За цялата нощ халите бяха изминали едва четиридесет мили. Това даваше на Габорн голямо предимство.
Беше разпратил вестоносци в замъците в земите си на юг от планините Брейс и се бе разпоредил да осигурят пики, балисти и храна близо до пътя на халите.
В ранните часове на утрото вестоносците донесоха още добри новини: дъждът почти напълно бе подминал всичко на юг от планините Брейс.
Полята щяха да са сухи — идеално за конен щурм.
След като се почувства достатъчно готов да се изправи срещу чудовищата, Габорн състави послания, които да се изпратят до всички крале в Роуфхейвън.
През цялата нощ се бе занимавал както с мащабни, така и с най-дребни неща. Беше нахвърлял планове за опразването на Карис и за разпращането на индопалски части, които да помогнат в отбраната на крепостите му на север. Беше разпратил подкупи до различни владетели, в това число и предложение да вземе наемници от Интернук, които да бранят крайбрежието му.
Друг вестоносец, от Хиърдън, беше донесъл смайваща новина. Габорн беше предложил помощ в унищожаването на халската орда, появила се на север. Но Железния крал му отговори хладно, че отклонява предложението му. Самият куриер беше чул вестта, че Железния крал лесно е победил ордата. Халите се появили по северния бряг и тръгнали на юг покрай морето. Един щастлив изстрел на балиста от кораб убил злата магесница, предвождаща ордата. Чудовищата веднага отстъпили.
Сега Габорн беше готов да тръгне за Карис.
Габорн и Йоме яхнаха конете си и излязоха от конюшнята. Шестима млади херолди, облечени в синьото на Дома Ордън с герба със зеления мъж, извезан на връхните им палта, поеха пред свитата. И шестимата имаха дълги руси коси и носеха златни тръби.
След тях седми младеж носеше кралското знаме.
Отвън беше спрял товарен фургон и рицарите от свитата на Габорн си взеха от него дълги бели пики и ги вдигнаха високо, така че пиките щръкнаха над главите им като бодли.
Самите рицари бяха смесен отряд, с цветовете от половин дузина кралства, за да покажат, че Габорн е владетел не само на една страна, а на цялата Земя.
Джюрийм, Бинесман, вайлдът и малката Ейвран щяха да яздят с кралските съветници близо до авангарда. В края на шествието един невзрачен фургон караше силарите на Габорн.
Щом кралят излезе от конюшнята, хората му вдигнаха приветствени възгласи. Бинесман пришпори коня си напред и му връчи дъбов клон, за да го носи като скиптър — по клона имаше увит бръшлян.
Така Габорн пое към Карис, с вид на истински Земен крал от древните легенди.
Но Йоме виждаше, че е погълнат от мрачни мисли.
След около шест мили херолдите извикаха от билото на поредния хълм:
— Милорд, отпред има великани!
Предупреждението им се оказа ненужно, защото в този момент на хълма се изкачи един главанак и се взря в Габорн.
На приведения си гръб великанът бе метнал огромен червен жребец с прекършен врат. Златистата козина на гиганта изглеждаше мръсна и потъмняла на утринното слънце. Беше стар главанак, с бели кичури в косата, сребристите му очи бяха огромни като паници. В ушите си имаше забити железни шипове, и още един в носа. Кичурите косми под издължената му зурла бяха сплетени на възли като на войн.