— Уахуут! — изрева гигантът, вдигнал муцуната си във въздуха. Гълъбите по близките дъбове се разлетяха уплашени и закръжиха. Йоме не знаеше нищо от езика на гигантите главанаци и не разбра какво каза съществото, но викът прозвуча победоносно. Скоро на хълма притичаха още великани и дебелите им плетени ризници задрънчаха като вериги на подвижен мост.
Първият гигант посегна с ръка и хвърли мъртвия кон на пътя. Още великани пристъпиха напред и направиха същото — всичко двайсет и двама. Оставиха пред свитата на Габорн цяла камара конска леш.
На Йоме й заприличаха на котки, които оставят мишки на прага на стопанина си. Предводителят на великаните сведе глава и затвори очи, огромните му предни крайници се изпънаха пред него и се скръстиха при китките.
— Уахуут! — повтори рева си главанакът.
Габорн седеше объркан на седлото си. Повечето от мъжете с него зяпаха смаяно чудовищата.
Мигът беше страховит. Допреди сто и двадесет години никой не беше виждал главанак. Тогава, по време на една люта зима, племе от четиристотин огромни същества беше преминало по северния лед. Много от тях бяха ранени и нашарени с белези, и явно бягаха от някакъв неизвестен за хората враг.
Главанаците не можеха да общуват добре на никой човешки език и не можеха да разкажат що за страшни същества са ги прогонили през леда. Но с помощта на жестове и няколко думи някои от гигантите се бяха научили да се трудят редом с хората — да дялат грамадни камъни в кариерите или да секат дървета в горите, или да воюват като наемници.
Но главанаците рядко навестяваха Роуфхейвън. Живееха в пущинаците покрай планинските вериги.
Тези гиганти бяха дошли с войската на Радж Атън и бяха яли хора в кралството на Йоме. При появата им тя изпита едновременно ужас и удивление.
— Някой може ли да говори с тях? — попита Габорн свитата си. — Какво искат?
— Уахууут! — отново изрева вождът на великаните и закима енергично. Посочи Габорн. — Уахууут!
— Говори на индопалски — каза един рицар, снажен Непобедим от Индопал с тъмна кожа и дармадски акцент. Подкара и спря до Габорн. — Той казва, вие махут, ездач на слон. Много велик. Много силен.
— Уахуут! — ревна отново гигантът и посочи купчината мъртви коне.
— Мисля, че ви харесва — пошегува се един от лордовете.
— Не — каза преводачът. — Той скръстил ръце. Дава себе си. Служи.
Гигантът отвори широко уста, засъска и зацъка с език. После вдигна муцуната си във въздуха и задуши. Вече не се и опитваше да говори на оскъдния си индопалски. Караше си я на чист главанашки.
— Какво казва? — попита Габорн.
Но никой досега не беше научил главанашкия език, затова и преводачът не каза нищо.
— Ще се биете ли на моя страна? — попита Габорн съществото. Предния ден главанаците се бяха сражавали добре при Карис.
Гигантът издаде дълбок утробен звук и вдигна високо обкования си с желязо кривак, още оцапан с кръвта на убити хали.
— Може би — колебливо обясни индопалецът. — Той предлага работа.
Габорн погледна насмешливо хората си.
— На някой ще му свърши ли работа един гигант?
— На мен — отвърна един рицар. — От козината му ще стане чудесна постелка.
Останалите рицари се изсмяха гръмогласно, но Габорн се загледа в съществото. То вдигна отново кривака си, изрева „Уахуут?“ и широко разпери ръце, сякаш искаше да прегърне целия свят.
— Казва, вие велик махут — преведе колебливо индопалският Непобедим. — Голям ездач на света.
— Не — поправи го Йоме. — Той пита. Иска да разбере: дали Габорн е Земния крал!
И преди някой да реагира Йоме посочи Габорн и извика силно:
— Да. Той е великият ездач. Раджа махут.
Великанът я зяпна умислено. Всички главанаци примижаха към Габорн. Изгърбиха се, отпуснаха челюсти и зъбите им се оголиха, но не заплашително. Останаха в тази поза няколко дълги мига. След това дванайсет от тях поеха на дълги отскоци на запад, към планините Хест.
— Къде отиват? — попита Габорн.
На Йоме й хрумна само един възможен отговор. Той гласеше, че дивите главанаци обитават Хест. Тези навярно се връщаха у дома. Другите десет останаха на място и гледаха напрегнато Габорн, както куче гледа господаря си, когато излиза от стаята. Беше ясно, че се канят да го последват.