Габорн попита хората си:
— Цял Карис чака. Смеем ли да вземем тези гиганти с нас?
— Е, щом нямаме танцуващи мечки в свитата, и те ще свършат работа — отвърна Бинесман.
Всички се разсмяха на шегата му и рицарите продължиха, заобикаляйки грамадата мъртви коне. Десетимата великани тръгнаха в строй в края на колоната, зад товара със силарите.
Габорн продължи да язди няколко минути в мълчание. Йоме забеляза бръчки на тревога по челото му.
— Не ми правиш услуга, като лъжеш — прошепна й той. — Дори да е само един главанак.
— Лъжа ли? — учуди се Йоме.
— Каквото и да съм сега, вече не съм Земен крал. Няма да предам надеждите им. Доверието им.
Тя разбра, че провалите му го измъчват. Разбра с какво усилие се мъчи да устои на трудностите на деня. Обичаше го заради искреността му, заради чувството му за приличие и чест.
— Ти все още си Земния крал — каза тя. — Земята те помоли да изпълниш една задача. Силите ти може да са се смалили: но задачата си остава: да спасиш хората си.
Помисли дали да не му каже за сина, който носеше в себе си. Искаше да е силен, а не знаеше дали това ще помогне. Но в момента го разкъсваше чувство за вина и безполезни самообвинения. Затова Йоме реши да не го обременява допълнително със знанието, че носи детето му.
— Права си — промълви той. — Хората ми се нуждаят от крал. Дори Земята да не отвръща на призивите ми, хората ми все пак имат нужда от своя крал.
Габорн затвори очи и лицето му се отпусна.
После вдигна брадичка и когато я погледна, в очите му имаше решителност и сила. Ноздрите му се бяха разширили, а погледът му едновременно я задържаше, виждаше през нея, приемаше я и властваше над нея. Беше поглед, излъчващ безкрайна мощ.
— Милорд? — промълви Йоме и затаи дъх. Знаеше, че е учил мимикрия в Стаята на лицата. Но превъплъщението, което бе претърпял, бе удивително.
Защото в този миг, въпреки всякакво съмнение, което Габорн бе споделил, и въпреки че беше лишен от земните си сили, тя за пръв път осъзна, че гледа лицето на Земния крал.
Начален урок по магьосничество
Хората наричат четирите сили Земя, Въздух, Вода и Огън. Тези названия са съвсем добри за простосмъртните, но само магьосниците знаят истинските им имена. Ние ги назоваваме само в час на превелика нужда и понякога за своя гибел.
Студеният вятър я шибна през лицето и Ейвран стисна здраво седлото. Подсилените коне препускаха в галоп на юг през хълмове, зелени като изумруд, и под синьо небе, нашарено като мрамор с перести облаци.
Бинесман я беше сложил пред себе си — тя се бе сгушила в топлото му наметало — и я държеше грижливо, прегърнал я през кръста със силната си ръка. Беше се побоял да я остави да язди сама на бърз кон.
На нея това й се струваше смешно, защото едва петгодишна беше яздила граак по време на силна буря, в която вятърът се мъчеше да я издуха, а мълниите бляскаха сред облаците отдолу. Граакът се бореше с въздушните течения с такова усилие, че понякога крилете му се огъваха. Трудността на такова изпитание можеше да разбере само друг небесен ездач и немалко храбри рицари щяха да напълнят гащите, ако го преживееха.
Все пак се радваше, че язди с чародея. Никога досега не беше пътувала с толкова много хора и въпреки опасностите, дебнещи по пътя, се чувстваше много по сигурно. В авангарда я пазеха сурови Владетели на руни с пики на гърбовете, а в ариергарда — гиганти главанаци.
А най-много се радваше, че с нея е Пролет, защото Ейвран първа беше намерила зелената жена. Една частица от ума й все още изпитваше отговорност към нея, макар вече да знаеше, че Пролет е вайлд. И също така Ейвран се радваше и че Йоме е тук. Като небесен ездач, тя рядко бе общувала с други жени.
Подсилените коне препускаха, копитата им тътнеха в ритъм по сухия път, броните подрънкваха като музика.
За Ейвран язденето на кралски подсилен кон беше почти все едно че отново е яхнала граак.
Бинесман мълчеше. Изглеждаше уморен.
— Боренсон наистина ли ще се изцери? — попита Ейвран.
— Надявам се — отвърна чародеят. — Лечението на рана на плътта е дреболия. Възвръщането на част от тялото изисква по-голяма магия и си има тежка цена. Но за истинското изцеряване, каквото му е нужно на него, за изцеряването на сърцето, е необходимо пострадалият също да желае да се изцери.