Докато Габорн правеше своя триумфален парад, хората на Фейкаалд умираха.
И така щеше да си остане. Светът бе огромен, а Габорн беше малък. Не можеше да опази и Роуфхейвън, и Индопал.
Фейкаалд залагаше надежди на собствения си крал.
И така, Габорн подмина.
Но присъствието на Фейкаалд в тълпата не остана незабелязано. Един ездач се отдели от кралската свита, заобиколи зад гигантите и се вряза с коня си през тълпата.
— Поздрави, каифба — каза на индопалски Джюрийм ниско наведен, за да може по-добре да види каифба от високия си кон. — Силна е миризмата на опиума по теб днес.
Фейкаалд отвори очи и килна към Джюрийм „здравото“ си дясно ухо.
— А? — отвърна той, поддържайки по стар навик преструвката, че е почти глух.
— Опиумът… — каза високо Джюрийм.
— Аа… — Фейкаалд кимна и довърши: — Сладък спомен за дома.
— И добро прикритие за измамника — обвини го Джюрийм.
Дребните престъпници в Индопал често пушеха опиум, за да държат нервите си отпуснати и зениците разширени. Това им помагаше да прикриват двойствеността си дори при тежки изтезания по време на разпит.
— И добър лек за болните кости на един старец — тихо отвърна Фейкаалд.
— По каква работа си тук? — строго попита Джюрийм.
— Дойдох да говоря с твоя крал по спешен въпрос — рече Фейкаалд. — Искам да потърся съвета му.
— Но го остави да те подмине?
— Е, той нали ще остане за дворцов съвет? Триумфът му беше велик. Няма ли да остане да приеме овациите на народа си?
— Снощи са те видели да напускаш града с огнетъкачите — възрази Джюрийм.
— Върнах се преди малко.
— Чудя се защо изобщо си тук.
Фейкаалд се усмихна кротко.
— Снощи отлетях с балона, защото исках да видя придвижването на халите. Не видях нищо особено. Но в планините срещнах вестоносец, който носеше лоша вест. Хали са нападнали Картиш. Води ги самата Господарка на Долния свят. И съм дошъл да помоля Земния крал за помощта му.
— Радж Атън търси подкрепата на Габорн? — невярващо попита Джюрийм.
— Не — отвърна Фейкаалд. — Той никога не би помолил Земния крал за помощ. Но след битката вчера трябваше да се запитам: към кого другиго може да се обърне народът ни?
— Лъжеш, или криеш нещо — каза Джюрийм. — Ще предупредя Габорн да не се среща с тебе.
— Той все едно ще го направи.
— Сваляй пръстените! — заповяда му заплашително Джюрийм.
— А? — отново се направи на глух Фейкаалд.
— Пръстените!
Фейкаалд изпита неохота, но беше стар човек, непредразположен към бой, а тонът на Джюрийм предупреждаваше, че ако не му даде пръстените, сам ще ги вземе. Смъкна пет пръстена от кльощавите си пръсти и ги сложи в широката шепа на Джюрийм.
Джюрийм отвори тайника на единия. От иглата вътре капеше зелена отрова от един храст, наричан на езика на Фейкаалд „злосторник“.
— Това какво е? — настоя Джюрийм.
— Малка защита за един старец — невинно отвърна Фейкаалд. Джюрийм изсумтя и отвори тайника на друг пръстен. — Човек никога не е съвсем в безопасност — добави Фейкаалд.
Джюрийм прибра пръстените в джоба си.
— Боя се, че кроиш коварство.
— Какво? — попита Фейкаалд и килна отново главата си все едно, че не е чул добре. Отдавна беше усвоил изкуството на манипулиране. Знаеше, че точно сега престореният гняв ще му свърши добра работа. — Ти ли ме обвиняваш в измяна? Ти, който наруши клетвата си пред господаря си, сега ще ме учиш на вярност?
Джюрийм си замълча, но отвътре му кипеше и очите му го издадоха.
„Добре — помисли Фейкаалд. — Чувства се виновен, че не ми е повярвал. Сега е моментът за удар, да предложа ръка за приятелство.“ Фейкаалд поклати глава.
— Прости ми за избухването, братко. Но и двамата сме вървели по грешен път. Сега и двамата се надяваме да живеем по милостта на Земния крал. Не ми вярваш, знам. Но те уверявам, че не съм по-различен от теб.
Фейкаалд въздъхна тежко и обърна поглед на изток, над потъмнялата от вчерашната битка равнина, с планините Хест по-нататък, а зад тях — Индопал.
— Само се надявам, стари приятелю, че заради всички нас постъпваме правилно, като подкрепяме Земния крал. Мислиш ли, че Габорн ще прати помощ в Индопал?
— Да — уверено отвърна Джюрийм. — Говори с него. Наблюдавай го внимателно и ще видиш. Може да дойде време, когато ще пожелаеш да му служиш с цялото си сърце.