Чак когато жените зърнаха лицето му под дълбоката качулка, го познаха и взеха да се умилкват.
Селото беше почти празно, защото по това време на годината много от планинците се местеха на юг за зимата, следвайки Стария път на подправките навътре в Индопал.
Но за тези, които оставаха, бе време за празненства. Събирането на реколтата беше в разгара си и животът изглеждаше добър.
Скоро стигна до Саландар, с неговите бели, здрави като камъни кирпичени стени. Извади бойния си чук и продължи с едната ръка на дръжката му — оглеждаше се изпод качулката за някакъв признак за засада.
Пазарите бяха пълни с продавачи: мъже с плетени кошници, пълни с шамфъстък, бадеми, суха бакла, грах, леща, ориз и земни ябълки. Други продаваха подправки: кимион и затар, сусам и кориандър, бахар и шафран. Стари жени носеха на главите си кошове, пълни с варени яйца или с туршии с ряпа, или с маслини и лимони. По куките на месарските сергии висяха окачени за краката одрани животни. Продаваха се и гълъби и земни катерици.
Улиците бяха пълни с народ. Номадски жени от недрата на пустинята с яркоцветни плетени шалове се пазаряха за стока. Продавачи с камили хвалеха товарите си. Щъкаха деца. Млади мъже и жени стояха присвити в сенките на сергиите и свенливо се държаха за ръце. Продавачи на ката държаха на вързопи тревите си и ги продаваха вцепенени и със замъглени очи. Старци играеха шах край пътя и си вееха с палмови листа. Богати мъже с окичени със скъпоценности тюрбани закусваха по терасите над широките улици, обслужвани от красиви жени.
Червени кокошки кудкудякаха по улиците, а над градините на всяко имение кръжаха бели скални гълъби.
В Саландар като че ли всичко си беше наред.
Не забеляза никакъв а’келлах и се приготви да мине през улиците, без да привлича внимание.
Спря при укреплението, за да смени коня си и да се разкрие. Разпита за Непобедимите местния вожд, жилав индопалец, казваше се Бопанастрат. Бопанастрат беше опитен човек, служил добре на Радж Атън… от разстояние.
— Преди час минаха няколко Непобедими и взеха свежи коне. Водеше ги Вакъз Фааракин.
— Каза ли по каква работа е?
Бопанастрат поклати глава.
— Каза, че отиват към Мейгаса. — Бопанастрат се приведе и зашепна, сякаш се боеше да изрече високо някаква тайна. — Разправят, че в Картиш става нещо лошо. Помислих… — Смигна с лявото око да покаже, че знае как се пази тайна.
Радж Атън, изглежда, настигаше Вакъз Фааракин, но той все още беше на един час пред него. Все още не можеше да отгадае намеренията му. Напълно възможно бе да е излъгал Бопанастрат. Вакъз беше знаменателно име. Означаваше „Кършача на вратове“. Сред а’келласите това беше колкото име, толкова и титла. Щеше да е сериозен противник.
Радж Атън се съмняваше, че ще може да спре а’келласите. Ако се опиташе да ги хване, щяха да се пръснат като яребици, бягащи от сокола. Можеше да спипа един-двама, но останалите щяха да му се изплъзнат.
Подозираше, че приказките им ще имат тежки последствия. Радж Атън беше завладял всички държави в Индопал, но някои от тях бяха под властта му едва отскоро — по-малко от година. Бяха като диви, още необяздени жребци. Ритаха и хапеха, докато ги пришпорваш.
Щяха да горят от нетърпение да отхвърлят властта му, а Вакъз Фааракин щеше да е подходящият им предводител.
Но освен това трябваше да мисли и за „бедата в Картиш“. Щом и владетелят на този далечен външен пост бе научил за нея, колко ли лошо бе положението там?
Закуси нетърпеливо, докато чакаше Бопанастрат и дузината подсилени войници да се приготвят за път. Нагостиха го с яхния от гълъб с лук, сливи, шафран и джинджифил.
Поседя малко и почна да разтрива лявата си китка. Чувстваше някаква тъпа болка в ръката. Замисли се как я е наранил, но не можа да си спомни.
Подозираше, че още е жив не само заради многото взети дарове.
Замисли се за огнетъкачите в техния балон, яхнали източния вятър по-бързо от неговия кон. Бяха го поканили да се присъедини към тях, да стане един от тях.
Скоро, придружен от Бопанастрат и още дузина мъже, Радж Атън препусна на север през номадски табуни и села, наречени на клановете, които ги обитаваха — Исгул, Канаат, Зелфар.
По това време на годината пустинята оживяваше. Малки цветя поникваха при всяка дъждовна капка, а преди три дни беше валяло. По пустинната трева разцъфтяваха букети цветове и повърхността се покриваше с бял килим.