— Има начин да го разберем.
Слезе от коня си. Пепелта по земята беше изстинала и влажна. Нищо не помръдваше под краката й, но влагата усилваше горчивата миризма.
Тя приближи до руната, извади от пояса си кама и я хвърли в кръга.
Камата изобщо не падна върху пепелта. Зелените пламъци се завихриха срещу нея, вихрушката им я пое и тя изчезна.
След това зеленият огън отново затихна и се слегна над пепелищата. Толкова близко до него тя усети сухия му зной. Беше силен, но може би не толкова, че да я изгори.
„Бих могла да го направя това — помисли Ерин. — Бих могла да пристъпя и да се озова в друг свят.“ Сърцето й туптеше с все сила, гърлото й пресъхна съвсем. Пристъпи към кръга и спря на самия му ръб.
Погледна през рамо към Селинор.
— Недей! — предупреди я той. — Дори да успееш да преминеш, знаеш ли дали има път обратно?
Беше прав. Тя си представи как стъпва в пламъците, обкръжена от огнени саламандри и Сияйни. Според легендите хората най-напред бяха дошли от Долния свят. Значи там трябваше да има земя и храна.
Погледът й обхвана полята на Мистария, далечните дъбове, издигащи се с тъмното си злато на светлината на утринното слънце, враните, пляскащи с криле по пътя си в небето. Да остави всичко това щеше да е безумство.
Беше обещала да придружи Селинор до баща му. Все още с разтуптяно сърце, Ерин се дръпна от кръга.
Препуснаха на север.
Воини
В Индопал Небесните господари ги описват като хора с глави и криле на птици. Веднъж ходих дотам, за да видя костите на един Небесен господар, и открих, че е само един детски скелет, снабден с крилни кости на граак.
В Инкара над сушата по време на силни бури често прелитат морски грааци и легендите твърдят, че те са потомците на Небесните господари.
На север от Мистария, според народните приказки, чародеите на Въздуха могат да се превръщат по своя воля в птици — като най-вероятните форми са враните, бухалите и лешоядите.
По обед барон Бекхърст беше изминал много път от хана „Червения елен“. Яздеше като насън — нито буден, нито заспал. Макар да яздеше кон, като затвореше очи, почти усещаше, че лети. Знаеше какво щеше да изпитва, ако имаше криле — досега на въздуха, напиращ под замаха на перата му.
Като дете, това бе една от най-любимите му фантазии, която го беше държала буден до късно нощем. Сега имаше чувството, че онези сънища са на път да се сбъднат.
Навсякъде, където се вслушаше, чуваше гласа на вятъра. Той шепнеше в сухите треви по полето. Говореше му ласкаво в пляскането на крилете на врана или в плясъка на флага, развят над някой хан.
— Само едно направи — шепнеше му гласът. — Убий кралица Силвареста и ще летиш.
На един кръстопът на двеста мили южно от Карис той спря в сенките на няколко стари сребристи брези край песъчливия бряг на една река.
Ято скорци прелетя на зиг-заг като облак над водата и накаца по едно мъртво дърво толкова нагъсто, че Бекхърст си помисли, че ще може да ги пипне, ако приближи. Допреди миг дървото беше голо и мъртво, а в следващия птиците облякоха всеки негов клон като листа. Пееха в дрезгав хор; вдигнаха се от дървото, направиха кръг и се върнаха.
Един скорец излетя от ятото и кацна на острието на пиката му. Килна глава на една страна и го изгледа отгоре. Примига и черните му очи му се сториха по-мъдри, отколкото можеха да са птичи очи.
— Благослови пиката ми, Велики господарю — промърмори Бекхърст.
Остави коня да се напие. Скорецът плесна с криле и отлетя. Сухите листа над него зашумяха едно в друго като хартия. Над полята на север затанцува ослепително златна светлина.
И ето че от юг се появиха двама рицари и подкараха към него. С тях дойде и попътен вятър, който пръскаше листата пред себе си, вдигаше прах под копитата на конете им, плющеше в пелерините им и в гривите на изплашените им коне.
Бяха едри мъже, като самия Бекхърст. И двамата носеха щитове и пики. И двамата имаха буреносни сиви очи. Щом се събраха, никой от тримата не проговори. Всички само седяха на седлата си, оставили конете си да се напоят, в очакване на сигнал. Край тях закръжи вихър като някакъв невидим звяр, спираше и поемаше ту насам, ту натам.
Изведнъж Бекхърст вдигна глава. Надуши деликатен парфюм, сякаш някоя изтънчена дама бе преминала през затворена стая.