Габорн изгледа Фейкаалд с нарастваща неприязън.
— Вие за услуга ли ме молите, или се опитвате да ме изнудите?
— Изнуда? Никога! — каза Фейкаалд. — Не казвам какво трябва да направите. Но познавам ума на моя господар.
Габорн не се съмняваше, че Радж Атън би могъл да направи това, за което го предупреждаваше Фейкаалд.
— Прав сте. Индопал е родната им земя и ще позволя всеки Непобедим, който пожелае да защити своя народ, да се върне в Картиш.
Джюрийм засия, сякаш не беше очаквал това благодеяние.
— Благодаря ви, о, кралю на цялата Земя — каза с дълбок поклон Фейкаалд.
— Но… — добави Габорн — моите земни сили също така предупреждават, че в Индопал заплахата е голяма и че никой от тези, които отидат, няма да оцелее. Длъжен съм да ги предупредя за това.
Очите на Фейкаалд станаха стоманени. Той кимна, но изражението му стана неразгадаемо.
— Още една малка услуга, моля ви.
— Още една?
— Силари. Ако можете да отделите поне неколкостотин, цената им би се оказала неизмерима.
Старецът вече прекаляваше.
— Нямам нито един излишен.
Фейкаалд сведе покорно глава.
— Добре. Тогава нека да ви помоля за още нещо.
Габорн вече се чувстваше като на пазар. Фейкаалд молеше за много, а не даваше нищо.
— Можете да ме помолите за още нещо, но молбите ви вече ме отегчават.
— Мир. Моля ви… тръгнете сам за Картиш. Ако се боите от Радж Атън, можете да Изберете войските му и така ще сте сигурен, че те ще ви опазят.
— Не мога.
— Умолявам ви в името на всичко, което ви е най-скъпо, в името на обичта ви към вашата страна, в името на вашата доблест и чест. Без Земния крал, който да ни предвожда, нашите хора ще са като трески в огъня. Ако можете само да видите моя народ, ще ги Изберете така, както избрахте народа на Карис.
Габорн поклати глава. Думите не можеха да изразят колко му се искаше да се подчини на тази молба, но силата му да Избира беше секнала. А освен това трябваше да поеме по друг път.
— Мен ме чакат други битки, на други фронтове. Вашият господар ще трябва да се справи сам.
Фейкаалд сведе очи и поклати глава.
— Простете ми. Дойдох тук на своя глава, за да потърся помощта, ви. Не мога да се върна в Индопал — вече не. Радж Атън ще види в моето деяние измяна. Готов съм да го приема, да бъда наречен изменник, ако това може да донесе някакво добро за народа ми. Ето защо се оставям на вашата милост и моля за убежище. Предлагам ви вярната си служба, също както го направи Джюрийм. Ще ви служа добре, стига да не искате от мен да предам своя народ.
Изглеждаше искрен. Ръцете му трепереха, а очите му умоляваха за великодушие. Но Габорн не можеше да му се довери. Нито чувстваше някаква опасност да застрашава Фейкаалд.
— Върнете се при Радж Атън. Той няма да ви направи нищо лошо.
— В името на Силите, в името на Земята, моля ви! — захленчи Фейкаалд. — Имайте милост. Имайте милост към един старец! Не можете да си представите на какво е в състояние да ме подложи той!
Габорн се зачуди. Навярно в изкривеното съзнание на Фейкаалд тези заплахи бяха истински. Или просто се преструваше на уплашен, за да постигне някаква по-голяма цел.
Имаше нещо в този човек… нещо черно в сърцевината на душата му. Габорн не чувстваше непосредствена заплаха. Засега поне Фейкаалд нямаше да извади нож срещу него. Но не се съмняваше, че е способен на голямо коварство при първата възможност, която би му се удала.
„А да не би да ми го казва собственият ми страх?“ — помисли Габорн.
В Къщата на Разбирането, в Стаята на лицата, Габорн се бе научил да забелязва измамата у хората. Но за Фейкаалд не можеше да е сигурен. Един лъжец щеше да извърта очи или да примигва, докато се мъчи да те увери в лъжата си. Зениците му можеха да се свият. Но кайфба Фейкаалд гледаше Габорн спокойно, без да мига. Но пък опиумът, който беше изпушил, променяше големината на зениците.
Лъжецът може да трепери неволно, но Фейкаалд беше спокоен. Мускулите по врата на един лъжец често се стягаха и той можеше да тръсне глава в усилието си да изглежда отпуснат.