Непобедимият вдигна лениво ръка, сякаш рядко поздравяваше по този начин.
— Аз съм Акем.
— Какво е станало тук? — попита го Мирима.
— Негов племенник, Пащук, убил днес — отвърна Акем. — Сега разпитва свидетели.
— Племенникът на Фааракин е убил някого?
— Не, Пащук Фааракин убили. — Кимна към един грозен Непобедим, положен до Сафира като израз на висока почит.
— Той бил капитан при Непобедими, много достоен мъж, като другите тука.
— Кой го е убил? — попита Мирима.
— Радж Атън.
— О!
— Да — каза Акем. — Един от убити преживял достатъчно да свидетелства. Той казва: „Радж Атън призовава Непобедими след битка и опитва да убие Земен крал“ — човека, който негов роднина по брак за Йоме Ванисалаам Силвареста. Да се биеш с роднина, това голямо зло. Да убиеш свои хора, това също зло. — Не го каза, но Мирима ясно долови в тона му, че на Радж Атън тепърва му предстои да си плати.
— Тези мъже — Акем кимна към коленичилите Непобедими — намерили умиращ свидетел.
Вакъз Фааракин разпитваше свидетелите един по един. И очите му блесваха все по-гневно.
От тълпата се надигнаха подигравателни викове. Един от главатарите пристъпи напред, сочейки свидетелите. Мирима нямаше нужда от превода на Акем.
— Този мъж казва, че свидетели без полза. Трябва повече от един свидетел. Казва, че Радж Атън не би тръгнал да убива Земен крал.
Мирима едва успя да сдържи гнева си.
— Аз го видях!
Вакъз Фааракин изръмжа при избухването й и запита нещо на родната си реч. Акем вдигна очи към Мирима и преведе:
— Моля, да каже име.
— Мирима. Мирима Боренсон.
Акем се ококори. Мъжете из тълпата си зашепнаха слисани името й.
— Да — каза Акем, — така помислил аз — севернячката с лъка. Ти убила Сияйния на мрака. Всички го чухме! За нас голяма чест.
Мирима се стъписа. Мълвата се разнасяше толкова бързо…
— Просто късмет.
— Не — каза Акем. — В света тези работи не стават случайно. Трябва да ни разкажеш как станало.
Мирима подкара коня си по-близо до буйния огън, за да може да говори на Вакъз лице в лице.
— Бях на трийсет мили на север оттук, когато Радж Атън догони Габорн. Очите на Вълчия господар гледаха убийствено и той като нищо щеше да убие Габорн, ако не беше вайлдът на Бинесман да го спре. Аз лично забих стрела в коляното на Радж Атън, но Габорн забрани на мен и на когото и да било да го доубие.
Акем преведе. Вакъз се постара да изслуша отговора й безстрастно, но очите му продължаваха да блестят. Заговори и Акем преведе:
— Можеш ли докажеш, че видяла това?
Мирима бръкна в колчана си и извади стрелата, с която беше простреляла Радж Атън. Кръвта му беше засъхнала тъмна на острието.
— Ето я стрелата. Накарайте следотърсачите си да я помиришат. Те познават миризмата на Радж Атън.
Акем отнесе стрелата на Вакъз. Бойният вожд я подуши с любопитство и Мирима веднага разбра, че той също е Вълчи господар. Мъжът изръмжа гърлено, избълва няколко думи на родния си език и вдигна стрелата високо, за да я видят всички. Приближиха се и други главатари и подушиха дръжката.
— Миризма на Радж Атън наистина по тази стрела — преведе Акем. — Неговата ръка я е измъкнала и неговата кръв е на острието.
— Кажи на Фааракин, че си я искам — каза Мирима. — Смятам един ден да я използвам, за да си довърша работата.
Акем предаде молбата и й върна стрелата. Вакъз и хората му имаха още въпроси към нея. Като че ли недоумяваха защо Габорн е пощадил Радж Атън, негов доказан и открит противник. Мирима се вгледа в суровите лица на а’келласите и си спомни нещо, за което беше чула веднъж: в някои места в Индопал не съществуваше дума за „милост“. Обясни им, че Габорн, като Земен крал, не е могъл да убие човек, когото е Избрал. А’келласите я изслушаха напрегнато. После я попитаха какво е станало след боя, накъде е заминал Радж Атън. Тя им посочи на югозапад, към Индопал.
При този неин жест Вакъз извади ятагана си от ножницата на гърба си, размаха над главата си кривото острие и започна да вика. Бойният му кон се възбуди от виковете, затанцува напред и той едва успя да го удържи. Животното се изправи на задните си крака и зарита във въздуха. Мирима едва можа да удържи юздите на своя кон, който заситни назад.
А’келласите се развикаха и също размахаха мечове и бойни брадви над главите си.