Мирима настоя сър Боренсон да хапне в хана на Балингтън. Раната му зарастваше бързо и треската му се беше махнала, но той вече не притежаваше дарове. Беше обикновен човек и имаше нужда от храна и отдих като всеки друг.
Все още й беше останало от мехлема на Бинесман и тя го намаза с него, като първо топна ръцете си във водата и направи лечебните руни. Боренсон понесе процедурата търпеливо.
Чародейното възстановяване беше непълно. Плътта на Боренсон беше зараснала, без да остане белег, но „орехите“ му ги нямаше. Торбичката висеше празна, само с малко течност вътре.
Мирима поиска от стопанката на хана малка кутия и грижливо прибра в нея остатъка от балсама на чародея.
След това седнаха да се хранят мълчаливо. Беше изнервящо. Слугинчето зяпаше тъпо мъжа й, а минувачите надничаха през отворената врата и стъкления прозорец. След заминаването на краля ханът се беше разбунил. Стопанката, готвачките и ратаите се бяха струпали и грачеха като гъски.
— Ох, видяхте ли я новата ни кралица? — каза стопанката. — Не знаех, че момичето на Силвареста е с толкоз тъмна кожа.
— Туй ще да е от тайфанската кръв — отсече главният коняр.
— Бе, аз не съм тая, дето ще съди — рече стопанката. — Ама много езици ще плямпат сега за тоя избор. То ясно, че е индопалка, ама ако питаш мене, това я прави екзотична някак.
— Точно туй е думата — отвърна главният коняр. — Екзотична. Не че Йоме Силвареста е грозно момиче, ни най-малко.
Стопанката на хана, чиято коса беше с ягодов цвят, каза:
— Бе човек направо да се чуди — дали пък млечната кожа няма да излезе от мода?
Всяка дума, която бяха казали Габорн и Йоме, беше повторена и колкото по-тайна беше, толкова по-сигурно беше, че ще я разнесат. Изглежда, стопанката на хана имаше спалня точно до стената на тяхната.
Скоро ханът се напълни с хора — поне половината село. Мирима чу как един селянин попита високо:
— Чух, че са довели един ранен рицар в градчето, а кралският чародей го превърнал от вол на бик!
В стаята моментално настъпи тишина. Последва сподавено хихикане, голямо бутане с лакти и всички запоглеждаха към Боренсон. Той се престори, че не забелязва, но както беше блед, лицето му изведнъж се наля с кръв.
Мълвата за „изцеряването“ на Боренсон се беше разнесла много бързо. Всички непрекъснато поглеждаха към него и след това се правеха на разсеяни. Мирима имаше чувството, че хората очакват на мъжа й да му порасте нов чифт орехи едва ли не пред очите им.
А когато стопанката на хана дойде и попита на висок глас: „Дали сър и мадам ще… хм… желаят да използват стая?“, Боренсон вече не издържа и викна:
— Що? Ако исках да клатя, щях да го направя на улицата като куче! Толкова насаме ще съм и тук.
Гостите на хана замълчаха. Повечето се разтрепераха и се струпаха при тезгяха, сякаш ги беше страх, че ще размаха бойния си чук.
Боренсон тресна халбата си на масата и изхвърча като фурия от хана, с почервеняло лице. Мирима изгледа сърдито стопанката, остави един сребърник на масата и изтича след мъжа си.
Чувстваше се… много странно.
Изпитваше облекчение, че този изнервящ обяд най-после е свършил. Мъжът й крачеше бързо, сякаш се бореше с подтика си да затича към конюшнята. Оседла бойния кон. Животното беше грамадно, гледано за да носи рицар в пълно снаряжение, заедно със собствената си броня.
— Скапани глупаци — не спираше да мърмори той, докато стягаше каишките на седлото.
— Нямаше защо да викаш на ханджийката — каза му Мирима. — Тя не искаше да те обиди. Селото е малко. Преспиването на Земния крал е може би най-голямото събитие след… е, завинаги. Ще разказват за това и на внуците си.
Лицето на Боренсон гореше от неудобство. Той промърмори:
— Да бе! Вижте му орехите — растат и капят, растат и капят.
— Не те разбирам.
— Ами… това ще е на устата на всеки менестрел. А и проклетата балада за мен и за барон Пол — пеят я от години.
Беше прав. Където и да идеше, щеше да привлича хорските очи. Не можеше да избяга от това. Можеше само да се надява, че няма да го смятат за половин мъж.
— Добре — каза Мирима с глас, пълен с искреност и увереност. — Ако някой попита, ще му кажа истината: орехите ти са пораснали отново, даже по-големи отпреди. Най-косматите и най-твърди орехи, красяли някога мъж.