Той се разтревожи за коня си. Не биваше да язди толкова сприхаво животно. Пъстрата кобила си имаше дарове на мускул, на гъвкавост и два на метаболизъм, но не понасяше юздата.
Когато наближи халската орда, кобилата вдигна глава и боязливо се дръпна назад. А уж беше влизала в битка с хали и преди. Трябваше му стабилен кон, такъв, на който да може да разчита достатъчно, за да нападне едно чудовище и да може да забие пиката си в него. А кобилата му упорстваше, дърпаше се и се опитваше да избяга от ордата.
— Я да влизаш в строя! — изръмжа й Боренсон. — Не се бой от тях. От мен трябва да се боиш! — Плесна я с юздата през ушите и се опита да я подкара към халите, но и тя си имаше дарове. Трудна работа. Най-сетне, макар и неохотно, животното тръгна с конницата.
Мирима беше прибрала ризницата му, шлема и бойния чук от Карис. Само с единия дар на мускул тежестта им го свличаше надолу.
Стигна до бойната част на Скалбейрн. Тя се движеше леко и бързо. Повечето рицари вече държаха пики, взети от фургоните зад тях.
Габорн препусна напред да си вземе пика. Боренсон се приведе и един щитоносец подаде оръжие и на него. Беше тежка бойна пика, може би осемдесет и пет фунта. Той огледа грижливо желязното острие, наточено така, че да пробие кожата на хала. Прътът беше излъскан и смазан, за да ускори пробива. Три железни халки стягаха ясеновия прът на равни разстояния, за да не се разцепи дървото.
Боренсон надигна пиката и устата му пресъхна. С толкова малко дарове щеше да му е трудно да я държи здраво.
Огледа се и видя, че някои от благородниците взимат по две пики, по една във всяка ръка. Щяха да забият една в земята преди напада и после бързо да се върнат да вземат втората. Преди седмица и той щеше да направи същото.
Видя, че неколцина от рицарите посягат към меховете с вино. В северните земи мъжете пиеха вино, смесено с пореч, за кураж. Боренсон смяташе това за малодушие.
Но нямаше празно дърдорене и хвалби — неща, които човек често можеше да чуе от младоци преди първия им щурм. Тези мъже се бяха сражавали при Карис. Вече много пъти бяха налитали срещу бойния строй на чудовищата и бяха оцелели. Малцина можеха да се похвалят с това.
Херолдите на Габорн затръбиха за атака и Габорн пришпори коня си да ги поведе. Конницата тръгна. Халите вече се тътреха едва на една миля напред.
Габорн ги заобиколи по фланга и поведе хората си на запад. Прекосиха пътя на халите, който приличаше на плитък окоп.
Халите бяха утъпкали пътеката в похода си на север, набивайки земята на дълбочина четири-пет стъпки в сравнение с околния терен. В този ров нямаше нито дървета, нито храсти или камъни. Всичко беше станало на ситен прах.
Боренсон си представи как през следващите години халската диря ще се напълни с дъждовна вода, с жаби и риба. След много поколения хората щяха да стоят край плитчините и все още да виждат тук-там стъпката от някое чудовище.
Конят му препускаше, той слушаше песента на копитата и си представяше, че сърцето му бие в ритъм с тях.
Габорн ги водеше на запад от ордата, така че халите се придвижваха вляво, но ги задържа на половин миля срещу вятъра от чудовищата.
Боренсон ги загледа напрегнато, да не би да се обърнат и да нападнат — грамадни сиви зверове, с възлести мускули, така изпъкнали под плътта, че приличаха на кокали.
За негова изненада, Габорн не заповяда да нападнат веднага.
Мирима спря до него. Не проговори. Само държеше изпънат лъка си, с насочена стрела.
Продължиха бавно напред, стегнати за атака. Дланта му, стиснала бойната пика, се изпоти.
Два язовеца, обезпокоени от тътена, изскочиха от леговищата си и зяпнаха към халите.
А те подскачаха напред с бавно поклащане — първо се надигаше главата, а след нея коремът. Кристалните зъби святкаха под утринното слънце. Грамадните им предни лапи бяха достатъчно големи, за да разкъсат кон на две.
Тук-там навътре в ордата Боренсон можеше да зърне огнените руни, жигосани в телата на пурпурните чародейки. Той огледа колоната зверове. Чародейките се криеха.
Халите наподобяваха стена от жива плът, много по-впечатляващи и от най-голямото стадо слонове. Боренсон усети как кръвта му заблъска във вените. Като дете често си беше представял как избива хали с пика, но му се бяха привиждали по една или две. Дори в най-необузданите си фантазии не си бе представял това.