Сър Хосуел се приближи до тях. Дребният мъж с тъмните очи и грамадните мустаци му напомняше на видра.
Хосуел се усмихна на Мирима.
— Не се притеснявай. Убиването на хали не е чак толкова трудно. Просто мисли за тях като за цел — голяма мишена. Цели се в сладкия триъгълник. Или ако се надигнат на задните си крака, стреляй между коремните плочи. Иначе изобщо не пускай стрелата. Никога няма да получиш подходящ ъгъл, за да улучиш мекото място под небцето.
Мирима не отговори.
Мъжете в строя започнаха да пускат шеги. Един извика:
— Някой да е видял изтърсак в тая орда? Сър Седрик иска да го нападне.
Друг рицар отвърна:
— Изтърсаци няма, но видях една болна да си влачи задника по земята!
— Давам сребърен сокол — ревна трети — на всеки, който хване грий между зъбите си и го глътне цял.
Според традицията рицарят трябваше да посрещне смъртта храбро и с чувство за хумор.
Но днес Боренсон не беше в настроение. Не можеше да разбере защо Габорн изчаква, а не напада. Продължиха ездата си така още десет минути.
Халите вдигаха прах на сто стъпки височина, тътрейки се мудно през равнините, и всичко това се отнасяше на запад, право в лицата на рицарите. Скоро ситната прах се полепи по броните и задръсти гърлата им. Щяха да му трябват часове, докато почисти ризницата си.
Боренсон можеше да изреди сто причини да нападнат час по-скоро, докато денят, както и халите, не са се затоплили. Полята напред бяха чисти, теренът сух и равен, почти без никакъв камък или храст. Не виждаше причина Габорн да се колебае. Никаква причина, която можеше да види ветеран.
Но Габорн беше Земния крал и виждаше неща, които другите хора не можеха да видят.
След малко по строя се предаде съобщение.
— Земния крал ни предупреждава да не го изпреварваме, да нападнем когато нападне той. Не вдигайте бойни викове, не надувайте роговете. Три редици дълбочина!
Бойният строй се разтегли така, че всеки рицар застана на десет разкрача от съседа си. Боренсон зае позиция в първия ред.
После зачака. Чакането се проточи. Кобилата му престана да се бори с него — беше си върнала куража.
Боренсон не чу сигнал, не чу заповед за атака. Просто изведнъж усети, че благородниците насочват конете си към колоната на халите. Габорн водеше на десетина крачки отпред.
Държеше лявата си ръка вдигната, за да не го изпреварва никой. Подкара коня си към халите в лек тръс. Халите, от своя страна, не реагираха. Огромните чудовища се тътреха през степта, явно без да усещат предстоящата атака.
На хиляда крачки разстояние Габорн обърна леко коня си и препусна на североизток към редиците на халите под ъгъл от четиридесет и пет градуса. Пришпори коня си в лек галоп и наклони пиката. Всички Владетели на руни в първата редица последваха примера му.
Боренсон — също. Кобилата го изненада. Тичаше с особена плавност и му стана лесно да държи пиката, без да подскача.
Загледа халската орда, готов за мига, в който ще се обърнат срещу него.
На петстотин крачки Габорн пришпори бойния си кон в галоп. Кобилата под Боренсон сякаш скочи във въздуха и земята под копитата й се замъгли. Нагоре и надолу по редицата някои лордове започнаха да изпреварват другите.
За изненада на Боренсон, пъстрата кобила направи същото. Тя наистина като че ли си беше върнала самообладанието и вече препускаше бясно към халите.
Боренсон започна да си избира цел. Тътенът от стъпките на халите ехтеше по-силно от копитата на бойните коне. Пронизваше човек до костите. Грий изплющяваха над главата му с писък. Халите в полезрението му се уголемиха, но все още нито една от тях не извръщаше към нападателите безоката си глава, нито развяваха пипалата си по вратовете и под челюстите, както правеха, когато са обезпокоени.
Той забеляза опалов блясък дълбоко сред редиците им — пурпурна магесница. Но нямаше как да се приближи до нея. Затова си избра една хала в първата редица и сниши пиката си.
Кобилата полетя напред и времето сякаш замръзна. Той се съсредоточи в ритъма на копитата, във всички дребни неща, които го заобикаляха. Само с единия му дар на мускул пиката тежеше, но Боренсон беше опитен рицар. Удиви се как пеперудите и щурците продължават да прелитат около него.
Постара се да се стегне. В един безумен миг това, което се стремеше да направи, го порази. Ако не улучеше избраната хала, ако паднеше от коня или по сто други начина объркаше всичко, най-вероятно щеше да срещне края си.