Успя да озапти надигащия се в него безумен ужас и започна да се смее.
На триста крачки халите все още не бяха усетили атаката. На сто и петдесет някои започнаха да се препъват и да извръщат глави.
Но кобилата му препускаше напред толкова бързо, че им остана само секунда-две, за да реагират. Неговата хала залитна, закова се внезапно на място, изхвърляйки облак прах. Беше огромна оръженоска, понесла в дясната си лапа славен чук.
Дръжката на железния чук беше дълга двайсет стъпки, а главата му тежеше колкото кон. В основата на дръжката беше вързано парче човешка кожа. Стрела на балиста се беше забила в гърба на халата и още стърчеше там.
Нагоре и надолу по редицата се чуваше трясък на метал в кост и викове на мъже, писъци на коне и рев на хали.
Щом приближи, избраната от него хала отвори уста и надигна оръжието си.
„Прободи“ — помисли той.
Вдигна малко пиката в подходящ ъгъл и пришпори кобилата. Чудовището се извиси нагоре.
Боренсон зави малко наляво, озова се точно под халата и можеше да види всяка гънка по сивата й козина. Зъбите й засвяткаха над него.
Заби острието на пиката право в сладкия триъгълник на чудовището и усети как то разкъсва здравия хрущял. Остави тежестта на пиката да я понесе напред и отпусна хватката си. Пиката се заби в главата на звяра.
Халата изсъска и замахна със славния чук — повече спазъм, отколкото истински удар.
Боренсон се сниши и чукът изфуча над главата му.
Изведнъж втора хала се надигна на насипа. Кобилата му изцвили и спря, залитна и се превъртя презглава, изхвърляйки го от седлото.
За един кратък миг той се озова във въздуха и вдиша прашния въздух. Ревящата хала изпълни полезрението му.
После Боренсон рухна на земята. Въздухът излезе от дробовете му и му се стори, че целият е потрошен. Знаеше, че трябва да се надигне и да се бие.
Но беше воин с нещастни пропорции. Всеки мускул по тялото му сякаш бе станал на пихтия и той не можеше да реши къде е горе и къде — долу.
Чу халата и се превъртя на гръб, с лице срещу нея.
Халата залитна напред, извиси се над него, зъбите й блеснаха на слънцето, пипалата й се загърчиха като змии. Изрева и надигна огромните си лапи.
Звънна тетива на лък. Изсвистя стрела и изчезна в черепа на чудовището.
Той се обърна. Мирима беше няма и на десет стъпки зад него.
Халата залитна назад, сякаш търсеше изход. Лъкът отново звънна и краката на чудовището поддадоха.
Последва съсък и трета хала се обърна на север. Той видя блясъка на огнените руни по кожата й. От звяра изригна миризма като тънка сива мъгла, воня, която го заслепи, а ушите му така забръмчаха, че не можеше да чуе никакъв друг звук. Очите му пареха все едно, че са пълни с киселина.
Мирима се извърна вихрено, преди да му притъмнее. Извика с гняв и стреля пак.
Мишени от плът
Всеки стрелец, който не може да изстреля десет стрели за една минута, трябва да бъде понижен и прехвърлен в пехотата.
Сърцето на Мирима заби лудо. Стрелата й удари костната плоча на главата на халата магесница и се пръсна при сблъсъка.
Тя нервно измъкна нова стрела и изпъна лъка докрай. Краката й бяха омекнали, сякаш всеки момент щяха да поддадат.
Въпреки даровете й, от заклинанието на чудовището вещер очите й горяха все едно, че бяха пълни с луга, а ушите й бучаха ужасно. Главата й се завъртя.
Докато се целеше, ръката й затрепера.
Пусна тетивата. Стрелата се заби в чудовищната безока глава — дълбоко в „сладкия триъгълник“ на пурпурната магесница.
Не я уби моментално.
На една стрела й липсваше масата на бойната пика. Да простреляш това чудовище със стрела бе все едно да забиеш игла в човешки мозък. Пак щеше да го убие, но не толкова бързо и ефикасно като с по-тежко оръжие.
Магесницата изрева и се присви назад. Надигна кристалния си прът и се прицели. От оръжието надвисна черен облак като оживяла сянка и Мирима скочи встрани. Последва грохот, сякаш канара рухна на земята.
Изведнъж Хосуел се озова вдясно от нея. Лъкът му звънна и втора стрела се заби в сладкия триъгълник на чародейката.
Чудовището изрева от гняв и вдигна ръце, за да нападне, но после се завъртя, сякаш се канеше да побегне, и рухна по корем. От дихателните отверстия на няколко пъти изсъска въздух, като задъханото дишане на човек.