За миг Фейкаалд помисли дали да не убие двамата пазачи и да избяга със сандъците. Но не посмя дори да задържи тази мисъл в ума си.
Габорн знаеше, че неговите Избрани са в опасност.
Фейкаалд трябваше да измисли по-добър план.
Изтръгнато уважение
Остър меч, свирепо псе, смела жена — тези неща са добри.
Боренсон се превъртя на колене и запълзя по стърнището. Не можеше да види нищо, чуваше съвсем смътно шума на битката — конското цвилене, съскането на халите, газещи с тътен през равнината.
Залитна напред, помъчи се да не вдишва. От заклинанието на магесницата не само ушите му кънтяха: губеше равновесие и не можеше да направи нищо, освен да продължи да пълзи.
Очите му горяха като пожар. От тях капеха сълзи. Ноздрите го боляха, сякаш беше вдишал нажежен пушек.
Болката бе разкъсваща. Беше вдишвал от тези проклятия при Карис, но не беше поемал проклятие така отблизо, само на петдесет стъпки от магесницата.
Продължи да се измъква пълзешком. Прецени, че ако се окаже цел на разгневеното чудовище, ще е по-добре да е поне подвижна цел.
След няколко крачки издиша огъня от дробовете си и глътна свеж въздух. Вонята беше намаляла, но и тук все още бе твърде силна. Повърна закуската си на тревата и продължи.
След още десетина крачки покри носа си с ръкав и се опита отново да вдиша. Вонята сякаш се лепеше по дробовете му като катран и предизвикваше хриплива кашлица. Той се изправи и побягна.
„Дали така е умрял и баща ми?“ — помисли Боренсон.
Ужасно му беше мъчно за него.
След минута се обърна, примига към бойната линия и с яд изтри сълзите от очите си.
Напрегна се да види по-добре. Беше стигнал едно малко възвишение на сто крачки от халската пътека. Нагоре и надолу по фронта Владетели на руни се биеха ожесточено с халите. Малко от рицарите бяха с пики. Повечето бяха скочили от конете си и вече се втурваха на бой с брадви и чукове.
Лордовете бяха избили западния фланг на халската колона. Много от чудовищата обръщаха на изток, за да избегнат клането.
Зад редиците на халите ревяха гиганти главанаци, газеха навътре сред врага, размахваха грамадните си криваци и поваляха гигантските насекоми. След това Владетелите на руни довършваха ранените чудовища.
Мирима не се виждаше никъде. Пет чудовища лежаха на грамада сред бойното поле там, където той беше убил своята хала, сред тях и пурпурната вещерка с нейните огнени руни.
Пъстрата му кобила препускаше към него, повлякла юзди по земята.
Той се метна на гърба й.
Халата, която бе уцелил, лежеше мъртва. Обикновено, когато човек пронижеше хала с пиката си, чудовището почваше да блъска с предните си крайници по дръжката и я кършеше. Но по някакво хрумване на сляпата съдба пиката на Боренсон бе останала непокътната. Той подкара кобилата към нея, но тя взе да цвили и да мята глава от страх. Боренсон издърпа пръта.
Въоръжен отново, препусна в галоп към дълбоката бразда, изровена от пътя на чудовищата.
Прехвърли се от другата страна на рова и зърна Мирима на около половин миля напред.
От запад отстъпваха хиляди хали — мъчеха се да избягат от развилнелите се Владетели на руни. Боренсон ясно видя една пурпурна магесница сред полето, подгонена от Мирима; след нея Хосуел се опитваше да не изостане. Тя пришпори още по-бързо коня си, нападна отзад и една стрела се заби в ставата на десния крак на звяра. Кракът се вкочани, халата залитна и рухна по корем. Извърна се, надигна се и изрева, вдигнала над себе си прът от най-чист кристал.
Зли енергии сякаш запълзяха по кристалния прът и той лумна. От него изригна облак зелен дим.
Мирима дръпна юздите на коня си тъкмо когато Хосуел пусна стрелата си точно в сладкия триъгълник на звяра. Магесницата залитна и заопипва раната с грамадната си лапа.
Мирима и Хосуел свърнаха настрани от зелената мъгла, прилепени до седлата си. Препуснаха назад към Боренсон. Магесницата изтърва пръта си и се завъртя, сякаш се опитваше да размаже нападателя си. После само помаха с грамадните лапи и умря. Боренсон спря.
Към него се приближи варварин от Интернук, загледан в Мирима с нескрито възхищение. Носеше наметало от тюленова кожа, а лявата половина на лицето си беше боядисал оранжево. Държеше грамадна бойна брадва с широко острие, в стила, наричан от неговия народ „жътварка“. Беше почервеняла от тъмната, засъхнала халска кръв.