Варваринът подаде на Боренсон плоско сребърно шише и кимна към Мирима.
— Да имах ловно псе наполовина толкова сърцато, хич нямаше да излизам на лов. Казвам му една дума и то ми влачи мечките вкъщи за вечеря.
Боренсон удари глътка от шишето. Оказа се медовина. Имаше вкус на топла пикня, но поне отми повърнатото от устата му.
— Да. — Изпитваше нещо неназовимо, някаква необяснима гордост. Беше горд с Мирима.
Воините завикаха възторжено. Щурмът беше донесъл съкрушителен успех. Останките от ордата бягаха на юг с удвоена сила. Мирима спря до него с блеснали очи. Беше изпаднала в еуфория.
— Свършиха ми стрелите!
Беше видял колчана й, когато влезе в битка. Имаше поне три дузини. Изведнъж той погледна десетките мъртви хали, нападали на грамади. Докато той беше успял да се справи само с една, Мирима и сър Хосуел бяха направили цял откос.
„Мирима изобщо не ме разбира“ — помисли той. Мирима искаше обичта му и също като повечето жени смяташе, че не е способен да обича повече от една жена едновременно.
Беше странно. Говореше как мъжете воини таят чувствата си и ги потискат, и как иска от него да ги разкрие. Но това беше лъжа.
Всъщност тя искаше да изпитва силни чувства само към нея и да пресече всякакви възможни желания към други жени.
Но за Боренсон жените приличаха на храната, поставена на трапезата на пиршеството. Една жена можеше да е топъл самун хляб, друга — упоително вино, трета — засищаща мръвка от глиган, четвърта — сладка като торта.
Кой ще иска да яде само едно блюдо на пиршеството? Никой. И след като човек не можеше да се ограничи с яденето само на едно нещо по време само на един пир, как можеш да искаш от него да посвети целия си живот в ядене само на една храна?
Ето това беше дразнещото. Всяка жена иска да мисли за себе си като за цял пир. Дали коматът хляб ще каже на господаря си — недей да ядеш от месеника? Или виното ще настоява: не кусвай от пащърнака с масло?
Това беше абсурдно.
Чувствата му към Сафира не си бяха отишли. Никога нямаше да се заличат. Тя беше упоително вино. Боренсон никога не бе пожелавал жена толкова остро както Сафира и подозираше, че никога повече няма да го изпита. Чувствата, които бе изпитвал към нея, не бяха само страст. Даровете й на обаяние будеха чувство на преданост, необходимост да й служиш, толкова настоятелна, че причиняваше физическа болка.
Тъкмо в това беше тайната на силата на обаянието.
Докато Сафира беше жива, той бе подложен на изтезание, изтезаваше го необходимостта да й служи. Беше чувствал, че… се е приближил до уникална, цялостна цел, някаква форма на съвършена чистота.
Винаги беше искал да изпитва точно това към някой друг.
Но макар да бе омаян от красотата на Сафира и омагьосан от нейното обаяние, той всъщност не бе изпитвал уважение към нея. И точно по тази причина не бе успял да й отдаде напълно сърцето си.
От друга страна, чувствата му към Мирима се усилваха в странни посоки. Страстта му към нея бледнееше до нищожност в сравнение с онова, което изпитваше към Сафира.
Но уважението му към нея придобиваше огромни размери. Имаше чувството, че ако Сафира е виното, то Мирима е месото на пира. Беше онова, което може да го насити.
Ето защо, докато тя се връщаше от полето на битката, а едрият варварин до него сипеше думи на най-висока похвала, Боренсон се чувстваше повече от горд с Мирима, изпитваше уважение, каквото никога не бе изпитвал към жена, смесено с някакво смътно лошо предчувствие.
На юг изсвири боен рог и призова мъжете да се оттеглят за прегрупиране. Той погледна към звука. Мъжете си заподвикваха и побягнаха на юг. Зареваха главанаци.
Конят на Габорн се беше насочил към халския ариергард. Огромната тъмна колона все така се виеше като змия няколко мили напред.
Много от халите бяха започнали да се обръщат. Сега хиляди чудовища тичаха обратно към своите мъртви. Пръснаха се и започнаха да оформят боен фронт, широк половин миля и с дълбочина от двайсет-трийсет редици. Фронтът беше внушителен.
Херолдите на Габорн надуваха роговете с все сила. Неколкостотин Владетели на руни започнаха сами да се престрояват във фронт.
Варваринът до Боренсон извика ухилено:
— Май сега ще ни дадат здрав бой!
Владетелите на руни пришпориха коне срещу новата бойна линия. Боренсон изрева и обърна коня си.