Выбрать главу

Беше сред първите, които стигнаха до новия фронт на Габорн. Но кралят сякаш се колебаеше. Владетелите на руни около него бяха зле въоръжени. Едва по един на всеки двадесет беше с пика.

От запад към бойните редици препускаше Бинесман с Ейвран — тя яздеше странично на коня му. След тях яздеше Дните на Габорн.

Ейвран предупреди Габорн:

— Това са магесничките, връщат се да ядат. Там имаше зла магесница. Искат да съберат нейните качества и на всички свои сродници. Жътвата им.

Боренсон никога не беше виждал халската „жътва“, но беше слушал много разкази. Халите изтръгваха мозъка на убитите или жлезите под мишниците им. Понякога поглъщаха събратята си цели.

Ейвран каза настоятелно:

— Не можем да им позволим да си ожънат мъртвите. Сред тях може да е и Майстора на пътя.

Габорн намръщи чело. Да трепеш тромави хали с леки странични атаки беше едно. Сега детето го молеше да се опълчи на фронтална атака — хиляди чудовища срещу зле въоръжените му бойци.

Очите му блеснаха и той обърна поглед към халите.

— Стегнете редиците! — изрева Габорн на прииждащите воини. — Жътва няма да допуснем!

Халите се струпаха, оформяйки стена от плът на петстотин крачки на север. Побегналите от щурма на Габорн сега обикаляха зад трупащата се орда. Грамадни оръженоски започнаха да се провират през редиците, за да си спечелят по-благоприятна позиция. Тук-там започнаха предпазливо да се приближават халски съгледвачи и пипалата им се гърчеха и душеха във въздуха.

Бяха достатъчно далече, за да не могат да видят армията на Габорн, но можеха да надушат човешкото множество.

Въздухът се изпълни с енергия като пред надигаща се буря. Кръвта на Боренсон закипя във вените. Битката не беше свършила. Едва започваше.

Да устоиш

Не е нужно да се боиш от мъж, който носи оръжие и броня — освен ако не носи и гибелна решимост.

Ерден Геборен

Ейвран огледа оформящите се бойни редици и усети по движенията на халите, че нещата бързо излизат извън контрол. Съгледвачите им се приближаваха предпазливо. Правеха три крачки, после спираха, изправяха се на задните си крака и развяваха пипалата си във въздуха, извръщайки насам-натам безоките си глави.

Халите бяха обезпокоени, но изпълнени с решимост. Нямаше да останат дълго на място. Скоро след като съгледвачите забележеха бойците на Габорн, след като разберяха техния брой и разположение, щяха да кажат на господарките си колко малко хора стоят срещу тях.

Габорн изглеждаше несигурен как да устои на ордата.

— Ще ви нападнат — предупреди Ейвран. — Ако искате да ги спрете, убийте новата водачка на ордата.

Габорн огледа намръщено струпалите се хали.

— Коя точно е тя?

Въпросът му смая Ейвран. Отговорът изглеждаше очевиден. Но сега тя наблюдаваше ордата с очите на хала.

— Магесницата е в центъра на първите редици, крие се зад две оръженоски.

Габорн не я забеляза веднага. Беше грамадна и свирепа, огнените й руни блестяха по дебелата външна кожа. Държеше огненочервен прът. Ейвран смяташе, че размерите и подредбата на руните по тялото й трябва да предупредят всеки, че тъкмо това е наследницата на Бойната тъкачка. Името й беше миризма. Миризмата на Кръвта на камъка.

Но Ейвран видя, че Габорн търси вдясно от нея, където гъсто струпалата се група магесници в първата редица служеха за отвличане. Кръвта на камъка беше прикрита добре.

Габорн изруга. Щеше да е трудно да я убият.

Мигът бе злокобен. Почти всички Владетели на руни бяха излезли напред и се бяха стегнали за щурм. Осем главанака, оцапани със засъхнала халска кръв, се бяха подредили зад тях. Двама гиганти бяха паднали в битката.

Ейвран се огледа за вайлда. Пролет обикаляше между мъртвите хали, някои от които беше убила самата тя, и разсеяно се хранеше.

— Милорд — извика Боренсон, като подкара коня си между редиците. — Ако позволите, да предложа стрелци? Имаме хора със стоманени лъкове.

— Стрелци ли? — попита Габорн. — Ерден Геборен никога не е използвал стрелци.

— Но той не е имал лъкове, направени от стоманата на Силвареста!

Габорн облиза устни.

— Не бях помислил за това. Дали ще свърши работа?

— Мирима и Хосуел убиха поне четирийсет при щурма.

На Ейвран й беше трудно да си представи как Мирима избива десетки чудовища.