— Стрелците! — извика Габорн. — При мен.
Напред тръгнаха над сто Владетели на руни. Лъковете на някои от тях все още бяха увити в платнищата. Бяха едри и силни. Много от тях се движеха толкова бързо, че погледът на Ейвран се замая. Докато осъзнае, че лордовете вадят лъковете от калъфите, повечето вече бяха изпънати.
— Голямата магесница с червения прът — заповяда им Габорн. — Свалете я веднага.
— Избийте и съгледвачките — каза Ейвран. — Докато не са се приближили достатъчно, за да ни видят.
— Пиконосци! — извика Габорн и махна към съгледвачките. Двеста пиконосци излязоха напред.
Мъжете се подготвиха за щурм; някой наду рог. Подсилените коне се понесоха през полето и се развърнаха.
Докато халските съгледвачки забележат атаката и се отдръпнат, пиконосците ги сразиха.
Стрелците приближиха на сто крачки от бойната линия на чудовищата. Няколко оръженоски скочиха напред, образувайки жив щит, за да предпазят своята магесница.
От стоманените лъкове полетяха стрели и засипаха злата вещерка и онези, които се опитваха да я предпазят. Тя залитна назад и умря, събаряйки няколко хали зад себе си.
От своя страна, чудовищата в главния строй реагираха бавно. Оръженоските и обикновените бойци отстъпиха крачка назад, надигнаха се, размахвайки лапи и оръжия, но останаха по местата си, след като нямаше кой да ги командва. Много по-опасни от тях се оказаха оръженоските в задните редици.
Стрелците и пиконосците на Габорн завиха и препуснаха в галоп далече от фронтовата линия. От небето западаха камъни. Макар халите да мятаха слепешком, няколко камъка улучиха целта си.
Неколцина стрелци загинаха на място.
Една канара удари рицар от Хиърдън на близо двеста крачки от фронта на халите. Камъкът се стовари в рамото му и го събори от седлото.
В един смразяващ кръвта миг Ейвран помисли, че е мъртъв. Но той се надигна с увиснала дясна ръка. Сигурно си беше счупил бедрената кост при падането, защото едва стоеше. Огледа бързо по земята, сякаш беше изгублил нещо, но не можеше да си спомни какво. После вдигна лъка си.
Конят му бягаше напред. Стрелецът закуцука да си намери укритие, подпирайки се на лъка.
Владетелите на руни около Ейвран стискаха оръжията си, настръхнали за предстоящия щурм.
Но Ейвран знаеше, че щурм няма да има.
Наместничката на Кръвта на камъка я нямаше. На място бяха останали по-малко от една десета от чудовищата. Наместничката й бягаше с основното ядро на ордата.
Оръженоските започнаха да се обръщат към Кръвта на камъка и да разкъсват сладкия триъгълник на черепа й. Костните плочи се разтвориха и халите почнаха да късат от скъпоценния й мозък, други деряха жлезите под мишниците й.
Рицарят от Хиърдън изкуцука на безопасно разстояние и се насочи право към Габорн. Когато стигна до бойния ред, Ейвран видя лицето му. От носа и устата му течеше кръв и той охкаше при всяко вдишване. Лицето му беше пребледняло като платно.
— Сър Хосуел! — възкликна Йоме.
Няколко души помогнаха на сър Хосуел да легне и завикаха, че дробовете му са се пръснали. Положиха го на едно одеяло. Йоме слезе от коня си и хвана ръката му. Мирима се върна от бойното поле; беше довела и неговия кон. Сега седеше в седлото си и го гледаше мълчаливо отгоре.
Бинесман се смъкна от седлото и коленичи над издъхващия мъж. Бръкна в джоба си и извади някаква билка.
— Сдъвчи това — каза Бинесман. — Ще улесни кончината ти.
Но Хосуел поклати глава — отказа билката.
— Съжалявам — промълви Хосуел през стиснатите си зъби. — Съжалявам. Съжалявам.
Гърбът му се изви в дъга и той се втренчи в Мирима.
— Няма нищо — каза Йоме. — Служихте добре. Няма за какво да съжалявате.
Сър Хосуел изохка, закашля се и от устата му изхвърчаха червени, лепкави късове. Вдигна лъка си и го протегна на Мирима.
— Вземи го. Най-добрият в Хиърдън.
Ейвран никога не беше виждала такъв лък. Хосуел го държеше с изпъната ръка. Беше изкован от прочутата хиърдънска „пролетна“ стомана, но вместо от няколко споени парчета, бе направен от едно тясно парче. Повечето стоманени лъкове бяха къси, за да се борави по-лесно с тях от конския гръб, но този беше две трети от дължината на дълъг лък. На средата на лъка имаше закрепена с болтове дървена дръжка от красиво изваян дъб, върховете му също бяха увенчани с дървени шипове.