Бриана се загледа намръщено в чашата. След това устните й се извиха в лека усмивка. Това наистина беше много забавно. Баща й щеше да е щастлив.
Не очакваше да види парите, или поне не толкова. Важното бе, че стигнаха до дъното на историята и никой не бе пострадал.
Вдигна глава и видя Грей да излиза от тоалетната и да се насочва към нея. Очите му блестяха. Размени няколко думи с бармана, преди да се върне на масата.
Лицето му бе спокойно, когато се настани в стола и отпи от бирата.
— Е? — попита Бриана, когато паузата стана прекалено дълга.
— Ами измъкна се. През прозореца. Пъргаво старче.
— Измъкна се? — потресена от обрата в събитията, тя затвори очи. — А аз дори бях почнала да го харесвам. Как само ме подведе!
— Такива мошеници като него владеят това изкуство до съвършенство. Но в случая мисля, че понаучихме някои неща.
— Какво ще правим сега? Не искам да съобщаваме в полицията. Няма да мога да живея, като си представям този дребен човечец и съпругата му в затвора — изведнъж й хрумна нещо, от което очите й се разшириха. — Господи! Дали въобще има съпруга?
— Вероятно — Грей обмисляше нещо, докато отпиваше от бирата. — Колкото до това, какво ще предприемем — връщаме се в Клар и го оставяме да се терзае. Ще го изчакаме да премисли. Лесно ще го открием, когато и ако ни потрябва.
— Как?
— Чрез туристическата компания „Фърст Флайт“. А и разполагаме с това — пред смаяния поглед на Бриана той измъкна портфейл. — Свих му го, докато бяхме на улицата. Като застраховка — обясни, а тя продължаваше да го гледа удивено. — Толкова години минаха, а не съм забравил занаята — поклати учудено глава. — Редно е да се засрамя — ухили се и потупа с портфейла дланта си. — Не ме гледай така. Има малко пари и документи за самоличност.
Грей спокойно измъкна банкнотите от портфейла и ги напъха в своя.
— Все още ми дължи сто лири — пресметна Грей и продължи, като прибираше задигнатия портфейл: — Има адрес в Лондон. Прегледах съдържанието, докато бях в тоалетната. Намерих и снимка на доста привлекателна, прилична на матрона, жена. Вероятно е Айрис. А, да и името му е Карстсеърс. Джон Б Карстеърс, а не Смайт-Уайт.
Бриана разтърка чело.
— Главата ми се върти.
— Не се безпокой, Бри. Гарантирам ти, че в най-скоро време ще ни се обади. Тръгваме ли?
— Да — зашеметена от случилото се, тя се надигна. — Ама и него си го бива. Измъкна се и дори не плати за питиетата.
— А, не. Това си обещание изпълни — Грей я хвана за ръка и поздрави бармана на излизане. — Той е собственик на кръчмата.
— Какво…
Тя се спря и започна да се смее.
ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА
Приятно й бе отново да си е у дома. Пътуването до Ню Йорк беше чудесно, но Бриана предпочиташе простите удоволствия да спи в собственото си легло под своя покрив и да се наслаждава на познатия изглед от прозореца. Не би имала нишо против пак да отиде някъде, стига да има дом, където да се връща.
Бриана с удоволствие разсаждаше току-що цветята в градината; във въздуха се долавяше ароматът на цъфнала лавандула. Пчелите жужаха и флиртуваха с кандилките и попадииното цвете.
От задната част на къщата долиташе смехът на деца и възбуденият лай на Кон, подгонил топката, която малките й американски гости му подхвърляха.
Ню Йорк й се струваше невероятно далечен и екзотичен, като перлите, които прибра на дъното на чекмеджето на скрина. А за прекарания ден в Уелс мислеше като за странна, забавна пиеса.
Вдигна глава и повдигна периферията на шапката, за да види прозореца на Грей. Работеше — не бе спирал от мига, в който внесоха куфарите. Питаше се къде ли е сега, в кое време, какви хора са го завладели. И в какво настроение ще бъде, когато се върне при нея.
Раздразнен, настръхнал като куче, ако писането не му върви. Ако му спори, ще е гладен; ще мисли за храна, за нея. Усмихна се и нежно привърза крехките стъбълца към пръчиците.
Колко хубаво бе да те желаят така както той я желаеше! Беше неочаквано и за двама им. Също като нея и той беше неподготвен за подобни чувства и това го тревожеше. Нежно погали цветето.
Разказваше й за себе си неща, които тя знаеше, че не е споделял с друг. Това също го тревожеше. Колко глупаво от негова страна да смята, че ще го обича по-малко само защото е преживял всичко това, за да оцелее.
Тя си представяше страха и гордостта на юношата, лишен от любовта, грижата, съчувствието и утехата на семейството. Колко самотен е бил, колко самотен живот води заради този страх и тази гордост. И въпреки всичко беше успял някак да се изгради като грижовен и толкова възхитителен мъж.