Не, тя не го обичаше по-малко. Колкото повече го опознава, толкова по-силно го обиква.
Неговото минало я накара да се замисли за своето. Родителите й не се бяха обичали и от това я болеше. Но Бриана знаеше, че баща й я бе обичал. Винаги го бе знаела и това я утешаваше. Тя имаше дом и корени.
По някакъв свой начин и Маив я бе обичала. Майка им най-малкото е изпитвала дълг към родените от нея деца и не бе ги изоставила. Могла е да ги зареже. Тази мисъл не й беше хрумвала досега.
Майка й е могла да зареже създаденото семейство — та тя го ненавиждаше. Можела е отново да се посвети на кариерата си, на която толкова е държала. Дори да е останала от чувство за дълг, пак беше повече, отколкото Грей бе получил през живота си.
Маив бе груба, огорчена; твърде често извърташе думите в Светото писание, което така набожно четеше, за да ги нагоди към своите цели, за да използва каноните на църквата като оръжие. Но бе останала.
Бриана въздъхна и се премести при следващото цвете. Все някога щеше да настъпи времето за прошка; надяваше се у нея да се намерят достатъчно сили, за да прости.
— Предполага се, че заниманията в градината ти създават удоволствие, а не грижи.
Задържа с ръка шапката и погледна нагоре към Грей. Работата му е споряла, определи тя веднага. Писането му е вървяло, определи тя, щом видя удоволствието, изписано на лицето му.
— Замислих се за нещо.
— И аз. Станах, надникнах през прозореца и те видях. А после вече не бях в състояние да мисля за друго.
— Денят е чудесен, просто те тегли навън, а и ти започна да работиш в зори — бързо завърза следващото стъбълце. — Доволен ли си от работата си?
— Невероятно. Много гладко тече — седна до нея и вдъхна аромата, който се носеше от нея. — Едва успявам да догоня действието. Днес убих прекрасна млада жена.
— Изглеждаш ужасно доволен! — засмя се тя
— Бях се привързал към нея, но трябваше да се махне. Нейното убийство ще разбуди гнева, който ще доведе до провала на убиеца.
— В развалините, където ходихме, ли я уби?
— Не, онази беше друга. Тази срещна смъртта си при Олтара на друида.
— Аха — Бриана неволно потрепери. — Винаги ми е харесвало това място.
— И на мен. Просто я остави върху основния камък, сякаш я поднася в жертва на кръвожаден бог. Гола е, разбира се.
— Как иначе. И предполагам, че някой нищо неподозиращ турист ще се натъкне на трупа.
— Вече стана. Американски студент, тръгнал да обикаля пеша из Европа — Грей цъкна замислено. — Мисля, че младежът никога няма да е същият — наведе се напред и я целуна по рамото. — Е, а твоят ден как мина?
— С далеч по-малко приключения. Изпратих щастливите младоженци от Лимерик сутринта и се занимавах с американчетата, докато родителите им поспят — със зоркия си поглед съзря един плевел насред лехата и безжалостно го изкорени. — Помагаха ми да направя топли питки. След това семейството излезе да прекара деня в Бънрати, във фолклорния парк, нали го знаеш? Върнаха се преди малко. Очаквам друго семейство тази вечер — от Единбург, отсядали са тук преди две години. Имат двама сина — юноши; и двамата се влюбиха в мен миналия път.
— Нима? — несъзнателно погали рамото й — Налага се да ги посплаша.
— О, предполагам, че отдавна са забравили — тя го погледна и се усмихна, когато той изсумтя. — Какво?
— Помислих си, че вероятно си ги пленила за цял живот. Никога няма да открият друга, която да може да се сравни с теб.
— Глупости — премести се към следващото цвете. — В ранния следобед говорих с Маги. Може да поостанат в Дъблин още седмица-две. А кръщенето ще е, когато се върнат. Двамата с Мърфи ще сме кръстници.
Грей се размърда и седна по турски.
— Какво означава точно това за католиците?
— О, не е по-различно отколкото в другите църкви, предполагам. Ще говорим за бебето по време на службата. Ще обещаем да се погрижим за религиозното му възпитание, ако нещо се случи с Маги и Роуган.
— Каква тежка отговорност.
— Чест е — усмихна се тя. — Не си ли кръщаван, Грейсън?
— Представа нямам. Вероятно не съм — сви рамене, но като забеляза замисленото й изражение, вдигна вежди. — Сега пък какво има? Тревожиш се, че ще горя в ада, защото никой не е поръсил главицата ми със светена вода?
— Не — неловко погледна настрана. — А и водата е само символ; все едно се измива първоначалният грях.
— Колко е първоначален?
Отново извърна лице към него и поклати глава.
— Няма да ти говоря за катехизис и други такива неща, а и не се опитвам да ти сменя вярата. Но знам, че Маги и Роуган биха искали да присъстваш на кръщенето.
— Разбира се, че ще дойда. Ще е интересно. Как е хлапето?