— Според нея Лиам расте като бурен — Бриана се съсредоточи в работата си и се постара тъгата да не я завладее. — Казах й за господин Смайт-Уайт… господин Карстеърс.
— И?
— Започна да се смее така, че се стреснах да не й се пръсне сърцето. Е, спомена, че Роуган едва ли ще го приеме от смешната му страна, но и двете сме единодушни колко точно отговаря на характера на баща ни да се забърка в подобна каша. Сякаш отново се бе върнал при нас за малко. „Бри — би казал той, — ако не рискуваш, не печелиш.“ Трябва да добавя колко е възхитена от начина, по който откри господин Карстеърс, пита не искаш ли службата на детектива, когото наехме в Щатите.
— Никакъв напредък, така ли?
— Всъщност има нещо — седна на подгънатите си колене и постави ръце на бедрата. — Една братовчедка на Аманда Доуърти допуска, че се е заселила в северната част на щата Ню Йорк, в планините. Някога била посетила местността и много й харесало. Детективът е тръгнал натам, към онова място, където е заспал Рип Ван Уинкъл.
— Катскил?
— Да. Ако има късмет, ще попадне на следа.
Грей взе лопатката и я огледа — чудеше се разсеяно дали може да бъде използвана като оръжие за убийство.
— Какво ще правите, ако откриете някой полубрат или полусестра?
— Първо бих писала на госпожица Доуърти — вече внимателно бе обмислила варианта. — Не искам някой да се почувства огорчен. Но от тона на писмата й до баща ми съдя, че тази жена ще бъде доволна да узнае, че тя и детето й ще бъдат посрещнати с радост.
— Точно това ги очаква — призна той, като остави лопатката. — Тя и този двадесет и шест или двадесет и седем годишен, напълно непознат роднина, наистина ще бъдат посрещнати от вас с радост.
— Ами да — отвърна тя изненадана, как може да се усъмни дори за миг. — Той или тя ще е дете на татко, нали? Също като мен и Маги. Той не би искал от нас да обърнем гръб на човек от семейството.
— Но той… — Грей млъкна и сви рамене.
— Ти си мислиш така — увери го Бриана тихо. — Не знам какво точно е станало. Предполагам, че никога няма да узнаем какво е направил, когато е разбрал. Но да им обърне гръб — никога. Не бе такъв човек. Запазил е писмата й, а доколкото го познавам, трябва силно да е тъгувал за детето, което никога не е видял.
Погледът й се зарея и проследи полета на пъстра пеперуда.
— Той бе мечтател, Грейсън, но много държеше на семейството. Отказал се е от доста неща, за да го запази. След като прочетох писмата, разбрах, че е направил много по-големи жертви, отколкото съм предполагала.
— Не го упреквам — сети се за гроба и за цветята, засадени от Бриана там. — Просто не обичам да те гледам угрижена.
— Ще съм много по-спокойна, когато успеем да научим нещо.
— А майка ти, Бриана? Как ще реагира, ако всичко се разкрие?
Погледът й стана хладен, а брадичката й се вдигна упорито.
— Ще се справя с това, когато и ако се наложи. Тя ще трябва да приеме действителността. Веднъж в живота си ще трябва да я приеме.
— Още си й сърдита — отбеляза той. — Заради Рори.
— С Рори е свършено.
Той хвана ръцете й, преди тя да вземе отново лопатката. И зачака търпеливо.
— Добре, сърдита съм. Заради постъпката й тогава, заради начина, по който говори с теб, и може би най-много, защото ме накара да мисля, че чувствата ми към теб са нещо лошо и порочно. Не ме бива да тая гняв. Стомахът ме заболява.
— Тогава се надявам да не ми се сърдиш — бързо добави той.
Дочу се шум на пристигаща кола.
— Защо да ти се сърдя?
Без да каже дума, той се надигна и й помогна да стане. Двамата изчакаха котата да се приближи и да спре. Лоти се наведе и сърдечно им махна, преди двете с Маив да слязат.
— Аз позвъних на Лоти — прошепна Грей, стискайки ръката на Бриана. — Поканих ги да наминат.
— Не желая още една разправия, докато има гости в къщата — гласът й придоби ледени нотки. — Не биваше да го правиш, Грейсън. Канех се да намина към тях утре и разправията щеше да е в тяхната къща, а не тук.
— Бри, градината ти е прекрасна — провикна се Лоти, докато се приближаваше. — А и какъв хубав ден — по своя майчински начин тя прегърна Бриана и я целуна по бузата. — Добре ли прекара в Ню Йорк?
— Да.
— Ударила си го на живот и хич не те е еня за почтеността — изсумтя Маив.
— О, Маив, престани — Лоти нетърпеливо махна с ръка. — Искам да ни разкажете за Ню Йорк.
— Влезте да пием чай тогава — покани ги Бриана. — Донесох ви подаръци.
— Колко си мила. Чуваш ли Маив — подаръци от Америка — тя се усмихна сърдечно на Грей. — А филмът ти, Грей? Беше ли величествен.
— Как иначе — той я хвана под ръка. — А после трябваше да се съревновавам с Том Круз за вниманието на Бриана.