— Наистина! — възкликна възрастната жена и очите й само дето не изхвръкнаха от изумление. — Чу ли, Маив? Бриана се е запознала с Том Круз.
— Не обръщам внимание на филмовите звезди — измърмори тя, макар да бе страшно впечатлена. — Живеят разгулно и вечно се развеждат.
— Ха! Не пропуска филм с Ерол Флин по телевизията — победила в словесния двубой, Лоти влезе в кухнята с танцова стъпка и се отправи към печката. — Аз ще приготвя чая, Бриана, а ти ни донеси подаръците.
— Има сладкиш с боровинки за чая — преди да влезе в спалнята си, младата жена хвърли сърдит поглед на Грей. — Сутринта го правих.
— Чудесно. Знаеш ли, Грейсън, големият ми син, Питър се казва, ходи в Америка. Отиде в Бостън, там имаме братовчеди. Посетил пристанището, където вие, янките сте изхвърлили от кораба чая на англичаните. После ходи още два пъти и заведе и децата си. Неговият син Шон смята да се засели там и да си намери работа.
Продължи да бъбри за Бостън и роднините си, докато Маив седеше нацупена и мълчалива. След малко Бриана се върна с две кутийки.
— Там има толкова магазини — сподели тя, твърдо решила да не си разваля настроението. — Накъдето и да се обърнеш, все нещо се продава. Едва избрах какво да ви донеса.
— Каквото и да е, ще е прекрасно — любопитна да види, Лоти остави чинията със сладкиша на масата и посегна за своята кутийка. — Божичко, погледнете!
Тя вдигна декоративното стъклено шишенце срещу светлината и то заблестя в дълбоки сини тонове.
— За парфюм е или просто за украса.
— Прекрасно е! — обяви Лоти — Виж, има цветенца по него, лилии. Много си мила, Бриана. А твоето, Маив, е червено като рубин. С макове. Великолепно ще стоят на тоалетката, нали?
— Хубавички са — тя обаче не успя да се въздържи да не прокара ръка по цветенцата. Ако имаше някаква слабост, то това бяха хубавите вещи. Все изпитваше чувството, че е била ощетена. — Благодаря ти, че си се сетила за мен, докато си живяла в луксозен хотел сред знаменитости.
— Том Круз… — обади се Лоти, като се направи, че не долавя сарказма, — на живо толкова ли е хубав, колкото във филмите?
— Да и е невероятно чаровен. Той и съпругата му могат да дойдат тук.
— Тук? — смаяна от новината, възрастната жена постави ръка на гърдите си. — Тук, в пансиона „Блакторн“?
Бриана й се усмихна.
— Така ми каза.
— Има да чакате този ден — промърмори майка й. — Защо смятате, че такива богати и известни хора ще отседнат тук?
— Заради спокойствието — хладно отбеляза младата жена, — и за някое и друго домашно сготвено ястие. Общо взето, заради онова, за което всички идват тук.
— В „Блакторн“ получаваш и от двете — обади се Грей. — Доста съм пътувал, госпожо Конканън, но никога не съм бил на по-прекрасно или по-удобно място. Вероятно много се гордеете с успехите на Бриана?
— Ха! Защо да не ви е приятно тук, в леглото на дъщеря ми!
— Само глупак не би се възползвал — отвърна той дружелюбно, преди Бриана да успее да се намеси. — Заслужавате похвала, че сте отгледали такава добросърдечна и мила жена, която освен това е достатъчно умна и посветена, за да върти успешно бизнес. Възхищавам й се.
Маив остана безмълвна. Не бе очаквала комплимент. Още премисляше дали в него не се съдържа някаква обида, когато Грей се отправи към плота.
— И аз ви купих по нещо.
Бе оставил торбичката в кухнята, преди да отиде при Бриана в градината. Бе подготвил всичко за срещата и възнамеряваше да я ръководи лично.
— Много мило от твоя страна.
Изненада и удоволствие се изписаха на лицето на Лоти, докато поемаше кутията от Грей.
— За спомен — поясни той и се усмихна на смаяната Бриана.
Радостното възклицание на възрастната жена му достави огромно удоволствие.
— Птичка! Виж, Маив, от кристал е. И как пречупва слънчевите лъчи.
— Можеш да го окачиш на прозореца — подсказа Грей. — Ще ти свети с всички цветове на дъгата. Ти вечно ме караш да мисля за теб като за дъга, Лоти.
— О, я престани! Каква весела дъга съм аз? — тя примигна, за да прикрие появилите се в очите й сълзи, и се надигна, за да го прегърне. — Ще я закача на прозореца в хола. Благодаря ти, Грей, ти си много мил мъж. Не е ли мил, Маив?
Тя изсумтя нещо неразбираемо, като все още се колебаеше дали да отвори капака на своя подарък. Редно бе да запрати кутията в лицето му, а не да приема подаръци от такъв като него. Но кристалната птичка на Лоти бе толкова хубава. Не се сдържа и повдигна капака.
Остана безмълвна, докато изваждаше кутийката във форма на сърце, бе изработена от злато и стъкло, а когато я отвори, се разнесе музика.
— Божичко, музикална кутия! — Лоти плесна с ръце. — Колко е красива! Коя е мелодията?