Въпреки дъжда реши да се поразходи. Трябваше да престане да се пришпорва. Развръзката щеше да си дойде съвсем естествено.
Слезе долу, изненадан от тишината, но се сети, че семейството от Шотландия бе заминало. Беше му забавно да види, когато за малко изпълзя от бърлогата си, как двамата младежи се навъртат около Бриана и се състезават за вниманието й.
Не можеше да ги вини.
Гласът й го накара да се насочи към кухнята.
— Здравей, Кени Фини. На гости на баба си ли си дошъл?
— Да, госпожице Конканън. Ще останем тук две седмици.
— Чудесно. О, толкова си пораснал! Ще влезеш ли да пиеш чай и да хапнеш сладкиш?
— Не бих се отказал.
Грей видя как дванадесетгодишното момче се ухили с разкривените си зъби и влезе в кухнята. Носеше нещо голямо и очевидно тежко, завито във вестник.
— Баба ви изпраща агнешки бут, госпожице Конканън. Заколихме агнето тази сутрин.
— О, много мило от нейна страна — Бриана пое мазния пакет, а Грей — авторът на трилъри, пълни с вървища и ужас — усети как стомахът му се свива.
— Приготвила съм боровинков сладкиш. Ще си хапнеш, а останалото ще й го занесеш, нали?
— Да — момчето внимателно свали дъждобрана и такето. В този миг зърна Грей. — Добър ден — поздрави то възпитано.
— О, Грей, не те чух да слизаш. Това е младият Кени Фини, внук на Алис и Питър Фини, живеят във фермата надолу по пътя. Кени, това е Грейсън Тейн, мой гост.
— А, янкито — отбеляза момчето, докато му подаваше ръка със сериозно изражение. — Пишете книги с убийства, така каза баба.
— Така е. Обичаш ли да четеш?
— Обичам книги за автомобили и спорт. Може би някой път ще напишете книга за футбола?
— Ще го имам предвид.
— Искаш ли сладкиш, Грей? — попита тя. — Или предпочиташ сандвич?
Хвърли поглед към увития във вестник бут. Представи си блеенето на животното.
— Не, нищо не искам. Поне не в момента.
— В Канзас Сити ли живеете? — поиска да узнае Кени. — Брат ми живее там. През зимата станаха три години, откакто замина. Свири в оркестър.
— Не, не живея там. Но съм ходил в Канзас Сити. Хубав град.
— Според Пат е най-хубавият. Събирам нари, за да отида там, когато порасна.
— Значи ще ни напуснеш, така ли, Кени?
Бриана прокара ръка през червеникавите къдрици на момчето.
— Щом стана на осемнадесет — отхапа от сладкиша и отпи от чая. — Там може да се намери хубава и добре платена работа. И кой знае дали няма да ме приемат да играя и в американски футболен отбор? Имат такъв и в Канзас Сити.
— Така съм чувал — увери го Грей и се усмихна.
— Сладкишът е страхотен, госпожице Конканън — заяви момчето накрая.
След малко Бриана вече го гледаше от прага как тича по нивите със сладкиша под мишница, сякаш бе футболна топка.
— Толкова жители на Ирландия заминават — промърмори тя. — Губим ги ден след ден, година след година — поклати глава и затвори вратата. — Е, време е да разтребя стаята ти, щом най-после излезе от там.
— Реших да се поразходя. Защо не дойдеш с мен?
— За малко бих могла. Само да… — усмихна се извинително, тъй като телефонът иззвъня. — Добър ден. Пансионът „Блакторн“. О, Арлийн, как си? — пресегна и хвана Грей за ръката. — Радвам се да го чуя. Да, добре съм. Грей е до мен, ей сега ще… О! — веждите й се свъсиха, след това отново се усмихна. — Би било чудесно. Разбира се, че ти и съпругът ти сте добре дошли. През септември времето е прекрасно. Ще се радвам да ви посрещна. Да, имам го. Значи от петнадесети септември за пет дни. Да, може да се правят еднодневни излети до доста места. Да ти изпратя ли информация предварително? Не, никак не ме затруднява. С удоволствие ще ви приема. Да, Грей е тук, както ти казах. Ей сега ще ти го дам.
Той пое слушалката, но остана загледан в Бриана и попита:
— Мисли да дойде в Ирландия през септември?
— През ваканцията. Заедно със съпруга си. Твърди, че съм възбудила любопитството й. Имала новина за теб.
— Х-м-м-м… ей, прелест, какво — ще се правите на туристи в западните графства, така ли? — той се усмихна в отговор на поднесения от Бриана чай. — Напротив, много ще ви хареса. Времето ли? — хвърли поглед през прозореца към несекващия дъжд. — Фантастично е — намигна на Бриана, отпи от чая. — Не, не съм получил никакъв колет. Какво има вътре? — Кимна и прошепна на младата жена: — Отзиви. За филма — направи пауза, преди да се обади: — Как го определят? Х-м-м-м… Брилянтен, значи. Харесва ми. „Изпод перото на Грейсън Тейн“ — повтори той, за да чуе и Бриана, — достойно за „Оскар“ — засмя се на нещо. — „Най-впечатляващият филм за годината.“ Никак не е лошо, нищо че сме още месец май. Не, не ми се е вързал езикът. Страшно съм доволен да го чуя. Да, добре звучи… Предварителни отзиви за книгата — обясни той на Бриана.