— Но ти още не си свършил романа?
— Не този роман. Онзи, дето ще излезе през юли. Това се разбира под „новия роман“. Това, което пиша в момента, е „ръкописът“. Не, не, просто обяснявам азбуката на издаването на хазяйката си.
Сви устни и се заслуша.
— Нима? Чудесно.
Бриана отиде до печката и погледна във фурната. Той продължи да слуша, като казваше по нещо от време на време. Понякога се усмихваше или клатеше глава.
— Слава Богу, че не нося шапка. Главата ми се уголеми. Да, получих писмото за предварителната обиколка във връзка с рекламната кампания. Приех да участвам за три седмици. Не, ти определяш тези неща. Да, и на теб. Ще й предам. Дочуване.
— Очевидно филмът се радва на успех — подхвърли Бриана.
— Да. Дванадесет милиона само за първата седмица, което не е за пренебрегване. А и критиците се отнасят благосклонно. Очевидно одобряват и предстоящата книга. На върха съм — добави той, като се пресегна да вземе бисквита. — Създал съм история, изпълнена с „атмосфера, и то в проза, остра като кама“. А да — „с невероятни обрати и зловещ хумор“. Не звучи лошо.
— Вероятно те изпълва с гордост?
— Писах го преди близо година — сви рамене, продължи да дъвче. — Да, романът не е лош. Почти съм привързан към него — нещо, което ще се заличи значително след обиколката на тридесет и един града за три седмици.
— Рекламната обиколка, за която говорихте ли?
— Да. Среща с читатели, посещения на книжарници, летища и безлични хотелски стаи — засмя се. — Какъв живот!
— Мисля, че ти допада.
— Напълно.
Кимна, тъй като не искаше да проличи тъгата й и извади тавичката.
— През юли, така ли?
— Да. Някак ненадейно дойде. Бях загубил представа за времето. Застоях се тук четири месеца.
— Понякога ми се струва, че винаги си бил тук.
— Започваш да свикваш с мен — прокара разсеяно ръка по брадичката си и тя ясно виждаше, че мисълта му е другаде. — Та какво ще кажеш за разходката, за която говорихме?
— Трябва да приготвя вечерята.
— Ще те изчакам — той дружелюбно се облегна на плота: — А какво ще вечеряме:
— Агнешко бутче.
Грей въздъхна:
— Така и предполагах.
ДВАДЕСЕТА ГЛАВА
В един ясен ден по средата на май Бриана се загледа как работниците копаят основите за оранжерията. Нейната мечта, мина й през ума, докато отмяташе сплетената си на плитка коса, се сбъдва.
Усмихна се на бебето, което гукаше в преносимата люлка до нея. „Научих се да се радвам на дребните неща“ — помисли си тя, като се наведе да целуне племенника си по къдравите тъмни косици.
— Толкова е пораснал, Маги и то само за седмици
— Знам. А и аз — тя се потупа по корема и направи гримаса, — вече не се чувствам като угоена свиня, но се чудя дали някога ще се освободя от излишните килограми.
— Изглеждаш прекрасно.
— И аз й повтарям същото — обади се Роуган, прегръщайки Маги през раменете.
— Не ти вярвам. Ти си заслепен от мен.
— Така си е.
Бриана извърна глава, докато двамата се гледаха влюбено. „Колко са щастливи — помисли си тя, — защото се обичат и имат това прекрасно бебе.“ Обзе я малко завист и копнеж да изпита същото.
— Е, и къде е нашият янки днес?
Тя се извърна леко смутена и се зачуди дали Маги не чете мислите й.
— Стана в ранни зори и излезе, без дори да закуси. Представа нямам. Каза ми нещо несвързано. Или поне си въобразявам, че е говорил на мен. Напоследък настроенията му непрекъснато се менят. Книгата му създава проблеми, макар да твърди, че вече е редактирана, което означава, както ми бе обяснено, пооправяне тук-там и доизкусуряване.
— Значи скоро ще приключи, така ли? — попита Роуган.
— Скоро. И тогава… — Бриана предпочиташе да не мисли за тогава. — Издателката му доста често се обажда напоследък и непрекъснато изпраща пакети с препоръчана бърза поща; все материали за книгата, която ще излезе през лятото. Той сякаш се дразни, че трябва да мисли за едната книга, докато приключва другата — отново погледна към работниците. — Мястото е добро за оранжерия, не намирате ли? Ще ми е приятно да мога да я виждам от прозореца.
— От месеци си избрала това място — напомни й Маги, нямаше намерение да й позволи да смени темата. — Нещата между теб и Грей добре ли вървят?
— Да, много добре. Сега е малко навъсен, както споделих, но лошите му настроения никога не траят дълго. Нали ви разказах как постигна помирение с майка?
— Умно го е измислил: дрънкулка от Ню Йорк. Тя се държеше така ласкаво с него по време на кръщенето на Лиам. Чак след като родих, получих едва половината от подобно ласкаво отношение.