— Полудяла е по Лиам — напомни Бриана.
— Той е като буфер помежду ни. Какво има, мило? — изрече тя, когато детето закапризничи — А, подмокрил си се, ето какво.
Маги го взе на ръце и го потупа по гръбчето, за да го успокои.
— Ще го преоблека — предложи сестра й.
— Ти си предлагаш услугите дори по-бързо от баща му — младата жена тръсна глава и се засмя. — Не, аз ще го сторя. Ти стой и наблюдавай работата по оранжерията си. След минутка ще се върна.
Роуган поведе Бриана към дървените столове близо до храстите встрани от къщата и обясни:
— Знае, че искам да поговоря с теб.
— Нещо лошо ли се е случило?
— Не — беше напрегната — нещо нехарактерно за нея. С това, реши той, като свъси вежди, трябва да се занимае Маги. — Исках да поговорим за историята около минната компания „Трикуортър“. Или по-скоро за липсата на всякакъв отговор — седна и постави ръце на коленете. — Нямахме възможност да поговорим, откакто се върнахме от Дъблин, пък и кръщаването на детето ни улиса. Маги е доволна как са се развили нещата, а и е изцяло погълната от Лиам и работата си в стъкларската работилница, за да настоява да доведем нещата докрай.
— Редно е да бъде така.
— За нея може би — той не добави очевидното: нито той, нито Маги се интересуваха от евентуалното парично възмездие след съдебен иск и процес. — Трябва да ти призная, Бриана, че не съм доволен от развоя на събитията. Става въпрос за принципа.
— Мога да те разбера. Нали си бизнесмен — тя леко се усмихна. — Но ти никога не си виждал господин Карстеърс. Не можеш да му се сърдиш, ако го познаваш.
— Хайде за малко да разделим емоциите от законодателството.
Усмивката й стана още по-широка, предположи, че точно с този тон говори, ако не е съгласен с нещо.
— Добре, Роуган.
— Карстеърс е извършил престъпление. И макар да не желаеш да отиде в затвора, логично е да получи някакво наказание. Доколкото разбрах, през последните години му е провървяло. Направих няколко дискретни проучвания и излезе, че сегашните му занимания са не само законни, но и доходни. В състояние е да си плати за подлостта спрямо баща ви. За мен не представлява трудност лично да отида до Лондон и да уредя въпроса.
— Много мило от твоя страна — Бриана стисна ръце и въздъхна дълбоко. — Ще те разочаровам, Роуган, за което съжалявам. Разбирам, че чувството ти за справедливост се бунтува и искаш правдата да възтържествува.
— Да, така е — той поклати глава смаяно — Бри, мога да си обясня реакцията на Маги. Обсебена е от бебето и работата си, а и винаги пренебрегва всичко, което пречи на съсредоточаването й Но ти си практична жена.
— Такава съм — съгласи се тя. — Да. Но и у мен има нещо от баща ни — хвана ръката му, — нали знаеш някои хора независимо по каква причина се подхлъзват. Едни се оправдават, че е по-лесно или така са свикнали, или дори, че го предпочитат. Други лесно успяват с времето да стъпят здраво на краката си. Въпрос на късмет, на подходящ момент. А трети — много малко на брой — продължи тя, като мислеше за Грей, — трябва да се борят, за да си пробият път. И накрая се превръщат в хора, достойни за възхищение.
Млъкна и се загледа към хълмовете. Размечта се.
— Не те разбирам, Бри.
— О! — махна с ръка и се върна към действителността. — Искам да кажа, че не знам какви обстоятелства са принудили господин Карстеърс да премине от единия начин на живот към другия. Но сега той не вреди на никого. Маги има вече каквото иска, а аз — каквото ме задоволява. Защо да си създаваме тревоги?
— Уверяваше ме, че ще ми отговориш по този начин — той вдигна ръце съкрушено. — Но бях длъжен да опитам.
— Роуган — извика Маги от кухнята с бебето на рамо, — на телефона. От Дъблин.
— Вкъщи не вдига слушалката на „проклетата вещ“, както я нарича, а тук го направи.
— Заплаших я, че няма да й пека кифли и питки, ако си го позволи.
— Моите заплахи не й действат — той се надигна. — Очаквах да ме потърсят, затова оставих твоя номер, в случай, че не сме у дома.
— Няма никакъв проблем. Говори колкото искаш — усмихна се на приближаващата се с бебето Маги. — Е, Маргарет Мери, ще ми дадеш ли да го подържа малко, или само ти ще му се радваш?
— Тъкмо питаше за теб, лельо Бри — изкикоти се, подаде й детето и се настани в освободения от Роуган стол. — Боже, колко е хубаво да поседиш! Лиам беше кисел снощи и не искаше да заспи. Кълна се, толкова дълго го разхождахме из стаята с Роуган, все едно извървяхме разстоянието до Голуей и обратно.
— Да не би да му никнат зъбки? — говорейки нежно, Бриана прокара пръст по венците на Лиам, за да види дали няма подутини.