— Може, непрекъснато му текат лиги — затвори очи и се отпусна. — Боже, Бри, като си помисля колко много обич има! Прекарах по-голямата част от живота си, без да подозирам за съществуването на Роуган Суини, а сега не мога да си представя живота без него — отвори едно око, за да се увери, че съпругът й е все още в къщата и няма да я чуе. — А бебето. Как само ме кара да се чувствам! Когато бях бременна, мислех, че разбирам какво значи да го обичаш. Но когато за пръв път го взех на ръце, осъзнах, че става въпрос за нещо много по-дълбоко.
Тръсна глава и се засмя.
— Ах, тези хормони! Превръщат ме в пихтия.
— Не са хормоните, Маги — сестра й докосна с буза главичката на Лиам и се наслади на аромата му. — Щастлива си.
— Искам и ти да си щастлива, Бри, а виждам, че не си.
— Не е вярно. Разбира се, че съм щастлива.
— Вече си представяш как си тръгва. И си налагаш да го приемеш, преди дори да е станало.
— Ако той предпочита да си тръгне, не мога да го спра. Знаех го от самото начало.
— Защо не? — сряза я Маги. — Защо? Не го ли обичаш достатъчно, за да се опиташ да го задържиш?
— Обичам го твърде много, за да го направя. А може да ми липсва и смелост. Не съм толкова храбра като теб, Маги.
— Търсиш си оправдание. Ти винаги си била много смела, Светица Бриана.
— Може и така да е — говореше спокойно. Нямаше да позволи да я въвлекат в спор. — Сигурно има причини да си тръгне. Дори да не ги приемам, ги разбирам. Не ми се сърди, Маги — помоли тя тихо, — защото ме боли. Когато излезе тази сутрин, си дадох сметка, че скоро ще си отиде.
— Спри го. Той те обича, Бри. Проличава всеки път, щом те погледне.
— И аз мисля така. И от това болката ми става само по-силна. Затова той така се разбърза да си върви. Но същевременно изпитва страх; страх го е, че ще се върне.
— На това ли разчиташ?
— Не — но й се искаше да може да разчита. Желаеше го от все сърце. — Любовта не винаги е достатъчна, Маги. Нали видяхме какво е станало с баща ни?
— Това е различно.
— Всеки път е различно. Но е прекарал живота си без Аманда и го е изживял както може. Аз съм негова дъщеря и съм в състояние да сторя същото. Не се безпокой за мен — изрече и погали бебето. — Разбирам какво е имала предвид Аманда, когато му е писала, че е благодарна за времето, което са прекарали заедно. За нищо на света не бих заменила последните няколко месеца.
Замълча и хвърли поглед към Роуган, който идваше към тях със сериозно изражение.
— Изглежда, попаднахме на следа за Аманда Доуърти — съобщи той.
Грей не се прибра навреме за чая и Бриана се учуди, но не се разтревожи; погрижи се останалите гости да получат сандвичи и пандишпанова торта. Думите на зет й за Аманда Доуърти не излизаха от ума й през цялото време.
При първоначалната проверка на градчетата и селата в Катскил, детективът не бе открил нищо обещаващо. Бриана не се изненада — кой ли по онези места би си спомнил за бременна ирландка отпреди четвърт век? Но Роуган, като делови човек, наемаше хора, които да проверят всичко. Детективът изчел регистрите за раждане, женитби и смърт за пет години след датата на последното писмо на Аманда до Том Конканън. И в едно затънтено селце, високо в планините, бе открил търсеното.
Аманда Доуърти, тридесет и две годишна, е била омъжена от мирови съдия за тридесет и осем годишен мъж на име Колин Бодайн. Адресната им регистрация бе просто Рочестър, Ню Йорк. Детективът вече бе отишъл там, за да потърси следите на Аманда Доуърти Бодайн.
Датата на брачното свидетелство бе пет месеца след последното писмо до баща й. Скоро е щяла да ражда, вероятно мъжът, за когото се е венчала, е знаел, че е бременна от друг.
Дали я е обичал, постоянно се питаше Бриана. Искаше й се да е било така. Все й се струваше, че само силен, добър човек може да даде името си на чуждо дете.
Улови се, че отново поглежда часовника и се чуди къде ли се бави Грей. Ядосана на себе си, яхна велосипеда и отиде при Мърфи, за да го осведоми как върви строежът на оранжерията.
Прибра се навреме, за да приготви вечерята. Мърфи й беше обещал да намине и да види как е излята основата. Ала истинската причина за посещението й, която не признаваше дори пред себе си, беше да провери дали Грей не се е отбил до съседа й, както често правеше. Уви, надеждите й бяха напразни!
Вече отсъстваше повече от дванадесет часа и тя започна да се тревожи
Беше напрегната и докато гостите й лакомо унищожаваха скумрията със сос от боровинки, не хапна нищо. Изпълни ролята си на образцова домакиня: поднесе бренди, сипа втора порция лимонов пудинг на детето, провери дали бутилката уиски във всяка стая е пълна, дали хавлиените кърпи са чисти и готови за вечерното къпане. Говореше непринудено с гостите, предложи игри на децата.