Тя не издаде нито звук. Внезапната болка в сърцето й пречеше да говори.
— Искам да се подготвя за рекламната обиколка.
Този път не й предложи да замине с него за някой тропически плаж. Кимна му.
— Нека тогава се радваме на времето, с което разполагаме, преди да заминеш.
Извърна лице и устните й срещнаха неговите. После той я люби; люби я нежно.
ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
За пръв път откакто Бриана бе отворила дома си за гости, пожела да прати всички по дяволите. Ненавиждаше ги — оставаше й толкова малко време да прекара с Грей. Макар че се презираше, но ненавиждаше и часовете, които той прекарваше затворен в стаята, за да довърши романа, довел го при нея.
Стараеше се да прикрива тези чувства. Дните минаваха и тя се опитваше да се убеди, че паниката и тъгата постепенно ще изчезнат. Та животът й бе почти такъв, какъвто то искаше. Почти.
Може и да няма съпруг и деца, за които винаги бе мечтала, но има толкова други неща, с които да се занимава. Поуспокояваше се, като си припомняше дребните радости, докато вършеше всекидневните си задължения.
Понесе току-що сваленото от простора пране нагоре по стълбите. Вратата на стаята на Грей бе открехната и тя влезе. Остави бельото. Не се налагаше да сменя чаршафите му — от дни той спеше в нейното легло. Но прахът в стаята трябваше да се избърше, реши тя и е добре да използва отсъствието му. На бюрото му цареше пълен хаос.
Започна от него: изхвърли препълнения пепелник, подреди книгите и листовете и тайно се надяваше да прочете част от романа, който пишеше. Вместо това откри разкъсани пликове, писма, на които не бе отговорил, и набързо написани на ръка ирландски поверия. Развеселена ги прочете:
„Не говори лоши думи за феите в петък, защото са наоколо и ще ти причинят зло, ако се обидят.“
„Ако сврака кацне на прага ти и те погледне, означава сигурна и неизбежна смърт.“
„Ако човек мине под конопено въже, ще бъде застигнат от насилствена смърт.“
— Бриана, изненадваш ме. Ровиш из чужди неща.
Изчерви се, изпусна тефтера и дръпна ръце назад. Съвсем в стила на Грейсън Тейн, помисли си тя, да издебне в гръб някого.
— Не ровя, а бърша прах.
Той отпи бавно от кафето, което си направи и кухнята. Даде си сметка, че никога не я е виждал така смутена.
— Не виждам да държиш парцал за прах — не отстъпваше той.
Хваната натясно, Бриана високомерно отвърна:
— Тъкмо отивах да взема. По бюрото ти цари невероятен хаос и исках да пооправя.
— Четеше ми записките.
— Подреждах тефтерите и книгите. Е, може и да съм хвърлила поглед на написаното. Все поверия за злото и смъртта.
— Изкарвам си хляба със злото и смъртта — ухили се и се приближи към нея. — Ей това ми допада: „На Халоутайд, пада се на първи ноември…“
— Много добре знам кога се пада Халоутайд.
— Разбира се, че знаеш. Та на Халоутайд, когато във въздуха витае смъртта, всичко се превръща в символ на съдбата. Ако на този ден извикаш името на човек отвън и го повториш три пъти, резултатът е фатален.
Грей се ухили.
— Това са глупости — сряза го тя, но усети как потреперва.
— Много са интересни. Това, което ти прочетох, го използвах — остави бележката си и се вгледа в нея. Лицето и все още беше зачервено. — Знаеш ли каква е бедата при компютрите? — вдигна една дискета, потупа с нея по дланта си и продължи да изучава лицето й с насмешлив поглед. — Няма смачкани листове, захвърлени от писателя, които любопитните да изгладят и прочетат.
— Сякаш съм способна на подобна постъпка! — отправи се към коша с чаршафите. — Чакат ме легла за оправяне.
— Искаш ли да прочетеш малко?
Спря се, обърна се и го изгледа подозрително.
— От твоята книга ли?
— Да не мислиш, че ти говоря за местната метеорологична прогноза? Разбира се, че от моя роман. Има едно място, където някакво поверие би ми свършило работа. Ще направи диалога по-въздействащ.
— Ако мога да помогна, с удоволствие ще го направя.
— Бри, нямаш търпение да прочетеш ръкописа. Ако ме бе помолила, щях да ти предоставя тази възможност.
— От съжителството ми с Маги съм си научила урока — отново остави чаршафите. — Но пък си струва да рискуваш живота си, да влезеш в работилницата й и да видиш творбата, която създава в момента.
— Аз съм с по-благ характер — включи компютъра и постави дискета. — Случката става в местна кръчма. Тук за пръв път Макгий среща Талия.
— Талия? Името е келтско.
— Знам. Означава „миролюбив“. Сега ще намеря мястото — пръстите му играха по клавиатурата. — Говориш ли келтски?