— А вие сигурно сте Грейсън — Айрис не позволи на Бриана да се доизкаже и се обърна към младия мъж. Пусна едната ръка на Бриана, за да хване неговата. — Какъв умник сте само! А и толкова привлекателен. Приличате на филмова звезда. Чела съм всичките ви книги. Плашат ме до смърт, но не мога да спра. Откъде ви хрумват такива вълнуващи идеи? С огромно нетърпение чаках да се запозная с вас двамата — не спираше тя, като все още държеше ръцете им. — Изтормозих горкичкия Джони до смърт, така да знаете. И ето ни най-после тук.
Последва кратка пауза, през която Айрис ги наблюдаваше с лъчезарна усмивка.
— Да — младата жена откри, че почти няма какво друго да каже. — Ето ви тук. Влезте. Надявам се да сте пътували удобно.
— Обожавам да пътувам, а вие? И като си помисля как при всичките обходи, които сме правили в непохвалното си минало, с Джони никога не сме идвали тук. Красиво е като на картичка, нали, Джони?
— Да, слънце мое. Красиво е.
— Каква хубава къща. Прекрасна! — Айрис не пускаше ръката на Бриана и продължаваше да оглежда наоколо. — Човек не може да не се чувства уютно тук
Бриана погледна Грей безпомощно, но той само сви рамене.
— Надявам се престоят да ви хареса. Имам готов чай в гостната, ако желаете, или предпочитате първо да ви покажа стаята?
— Може ли? Да си приберем чантите, а, Джони? После ще си побъбрим.
Тя не спираше да сипе похвали, когато Бриана ги поведе към стаята: стълбището било чудесно, горната площадка — също. Не били ли смайващи покривките върху леглото; дантелените перденца били истинска прелест, изгледът от прозореца — зашеметяващ.
Не след дълго Бриана бе отново в кухнята, където повторно напълни чайника, докато новите й гости седяха около масата и се разполагаха като у дома си. Айрис весело подрусваше Лиам в скута си.
— Страхотна двойка са, а? — прошепна Грей, докато помагаше на младата жена да извади приборите за чай.
— Главата ми се завъртя от непрестанното й дърдорене — също шепнешком отвърна Бриана, — но е невъзможно да не я харесаш.
— Това имам предвид. Никога няма да предположиш, че е способна да измами някого. Любимата на всички леля и забавната съседка. Може би е добре все пак да скриеш среброто.
— Ш-ш-ш-т…
Бриана понесе чиниите и чашите към масата. Карстеърс моментално се нахвърли върху домашния хляб и конфитюра.
— Нали ще се присъедините към нас? — осведоми се Айрис, топвайки кифличка в разбитата сметана. — Джони, мили, искаме да приключим с деловата работа, нали така? Толкова е неприятно, когато има недовършени делови неща.
— Делови?
Бриана взе Лиам и го облегна на рамо.
— Нерешени делови въпроси — уточни Карстеърс, докато изтриваше устни със салфетката. — Хлябът ти е много вкусен, Бриана. Опитай, Айрис.
— Джони така превъзнасяше вашите готварски способности, че трябва да призная, мъничко изревнувах. Аз самата не готвя лошо, нали разбирате?
— Готвиш превъзходно — предано я поправи съпругът й, грабна ръката й и я целуна. — Великолепно.
— О, Джони, като започнеш така — тя се изкикоти като девойка, преди да го отблъсне, после сви устни и му изпрати няколко бързи въздушни целувки. Докато траеха закачките им. Грей вдигна вежди и погледна въпросително Бриана. — Но разбирам защо е бил така омаян от трапезата ви, Бриана — тя отхапа от кифличката. — Трябва да отделим малко време, докато сме тук, за да си разменим някои рецепти. Моят специалитет е пиле с омар. Да не се хваля, но наистина е много вкусно. Номерът е да се използва хубаво бяло вино, сухо. И няколко капки естрагонов оцет. Ох, пак се увлякох, а не сме приключили с деловата част.
Пресегна се и взе втора кифличка, посочи с ръка празните столове.
— Сядайте. Толкова е по-приятно да уредиш деловите въпроси, докато пиеш чай. Нали мога да ви говоря на ти?
Грей прие поканата и започна да пълни чинията си.
— Искаш ли да подържа малкия? — попита той Бриана
— Не, добре съм.
Тя седна и настани Лиам удобно.
— Какъв ангел! — загука Айрис. — А и явно умееш да се оправяш с малките. Ние с Джони винаги сме съжалявали, че нямаме деца. Но пък и все запрашвахме нанякъде, към нови приключения, така че животът ни бе пълен.
— Приключения — повтори Бриана, за да подчертае интересния термин, с който тя определя маменето на клиентите.
— Страшни палавници бяхме — засмя се Айрис, а веселото пламъче в очите й показваше, че напълно разбира чувствата на младата жена. — И колко беше забавно! Няма да е честно да кажем, че съжаляваме, защото ни бе изключително приятно. Но човек остарява.
— Така е — съгласи се съпругът й. — И някак губи от пъргавината си — хвърли кос поглед към Грей. — Преди десет години, момко, нямаше да успееш да задигнеш портфейла ми.