Той хвърли на плика един последен, изпълнен със съжаление поглед.
— Да, обич моя.
Грей се върна със сертификата.
— Да, да — Карстеърс нетърпеливо взе документа. Нагласи очилата си и го прочете. — Айрис — изрече той с гордост в гласа, като го поднесе, така че и тя да го види, — изпипахме работата. Сега вече сме безупречни.
— Така е, Джони, скъпи. Нямаме грешка.
ДВАДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
— Никога през живота си не съм се чувствала така удовлетворена.
Маги само дето не мъркаше като доволна котка, изтегната на седалката до Бриана. Хвърли последен поглед към къщата на майка им, когато сестра й потегли.
— Не ти отива да злорадстваш, Маргарет Мери.
— Независимо дали ми отива или не — много съм доволна. — Пресегна се да сложи дрънкалка в протегнатата ръчичка на Лиам, здраво пристегнат в столчето си на задната седалка. — Видя ли лицето й, Бри? Видя ли го?
— Да — за миг и тя изостави леденото си достойнство и се ухили. — Ти поне бе достатъчно благородна да не й натриеш носа.
— Такава бе уговорката: да й кажем, че парите са от сделка, която баща ни е сключил, преди да почине и наскоро е дала дивиденти; за сметка на това при всякакви обстоятелства и независимо какво ми коства, аз трябва да се въздържам и да не посочвам, че тя не заслужава своята една трета, тъй като никога не му е вярвала.
— Една трета от парите по право й принадлежат и така слагаме край на този въпрос.
— Няма да споря с теб. Прекалено съм заета да злорадствам — наслаждавайки се на настроението си, Маги си затананика. След малко попита: — Какво възнамеряваш да правиш със своя дял?
— Имам някои идеи за подобрение на пансиона. Ще започна от тавана. Оттам тръгна всичко.
Лиам метна дрънкалката настрана и Маги му подаде втора.
— Нали ще отидем в Голуей на пазар?
— Натам сме тръгнали — Грейсън само дето не я изгони от собствената й къща, за да я накара да отиде на тази разходка. Щом се сети за това, се усмихна. — Мисля си дали да не си купя един от онези уреди комбайни за обработка на продуктите, дето ги използват в ресторантите и в кулинарните предавания?
— Татко щеше да е доволен — Маги се усмихна. — Все едно получаваш подарък от него.
— И аз така си го представям. Така ми се струва по-редно А ти?
— Ще вложа малко в стъкларската си работилница. Останалото е за Лиам. Струва ми се, че татко би го одобрил — несъзнателно прокара пръст по таблото на колата. — Хубава кола имаш, Бри.
— Да — засмя се и се подсети да благодари на Грей, че я накара да излезе днес. — Представи си, пътуваме за Голуей и за пръв път не се тревожа дали колата няма да се повреди. Съвсем в стила на Грей е да прави щедри подаръци, сякаш е нещо съвсем естествено.
— Така е. Подаде ми диамантената игла сякаш е китка горски цветя. Има добро и щедро сърце.
— Да.
— Като стана дума за него — какво прави напоследък?
— Или работи, или се забавлява със семейство Карстеърс.
— Какви типове! Роуган ми разказа, че когато се отбили в галерията, използвали целия си чар, за да го уговорят да им продаде антикварната масичка в горния салон.
— Никак не се учудвам. Та тя почти ме придума да купя, без да съм я видяла, невероятна лампа, която идеално ще подхожда на гостната. Като при това щяла да ми направи солидна отстъпка — Бриана се засмя. — Утре си тръгват, ще ми липсват.
— Имам чувството, че скоро пак ще дойдат — Маги направи кратка пауза. — Грей кога заминава?
— Вероятно следващата седмина — Бриана не отклони очи от пътя и се опита гласът й да остане равен. — Вече почти няма какво да прави по книгата.
— Мислиш ли, че ще се върне?
— Надявам се. Но не мога да съм сигурна.
— Помоли ли го да остане?
— И това не мога.
— Да — промърмори Маги. — Не можеш. И аз не бих могла при същите обстоятелства. — „Но, продължи тя наум, той ще е пълен глупак, ако си тръгне.“ — Защо не затвориш пансиона за няколко седмици или да помолиш госпожа О̀Мейли да се грижи за него и да дойдеш с нас в Дъблин или да използваш вилата.
— Благодаря ти за предложението, но ще се чувствам по-добре у дома.
Маги се съгласи, че сестра й има право и не започна да спори.
— Е, ако промениш решението си, обади се — за да разведри атмосферата, тя каза: — Какво ще кажеш, Бри, да си купим по някоя глупост в Голуей. Първото, което ни хареса. Нещо безполезно и скъпо? Като онези дрънкулки, които зяпахме с притиснати към стъклото на витрината нослета, когато татко ни водеше?