— Като куклите с хубавите рокли или кутиите за бижута с въртящата се балерина на капака?
— О, сигурно ще открием нещо по-подходящо за възрастта ни, но това е идеята.
— Дадено.
При пристигането им в Голуей, след всички разговори за баща им по пътя, съзнанието на Бриана беше обсебено от спомени за него. Оставиха колата на паркинга и тръгнаха да пазаруват: гъмжеше от купувачи, туристи, деца.
Видя едно момиченце, качено на раменете на баща си, да се смее щастливо
И той така правеше, припомни си тя. Редуваха се с Маги, понякога той тичаше, а те подскачаха и пищяха от удоволствие.
Или здраво държеше и двете за ръце, за да не се загубят в тълпата, като непрестанно им разказваше приказки.
„Когато дойде нашият кораб, Бриана мила, ще ти купя всички красиви рокли от онази витрина.
Един ден ще пристигнем тук в град Голуей, а парите ще преливат от джобовете ни. Само почакай, мъничката ми.“
И макар още тогава да знаеше, че това са празни приказки, фантазии, удоволствието й не намаляваше.
Спомените не я натъжиха и сега. Разнообразието от цветове и шумове по търговската улица както обикновено я накараха да се усмихне. Винаги се радваше да чуе подвикванията на ирландски, провлачения говор на американците, носовите звуци на немците, бързия говор на французите. Усещаше се мирисът на морската вода от залива Голуей, който се смесваше с миризмата на пържено от близката кръчма.
— Ето — Маги приближи количката до витрината — Идеално е.
Бриана си проби път през тълпата и надникна през рамото на сестра си.
— Кое точно?
— Онази голяма дебела крава. Идеална е. Искам я.
— Искаш крава?
— Прилича на порцеланова — обясняваше Маги, докато оглеждаше лъскавата черно-бяла повърхност и се усмихваше. — Бас държа, че са й сложили страхотна цена. Още по-добре. Ще я купя. Хайде да влезем.
— Но какво ще я нравиш?
— Ще я подаря на Роуган, разбира се и ще се погрижа да я постави в модерно обзаведения си кабинет в Дъблин. Надявам се да тежи един тон.
Точно такава излезе и се уговориха да я оставят при продавача, докато приключат с пазаруването. Едва след като обядваха и Бриана бе преценила предимствата и недостатъците на половин дузина комбайни, преди да направи окончателния си избор, откриха щуротията, която тя щеше да си купи.
Феите бяха боядисани с бронз и танцуваха, закачени на телчета около медната пръчка. При завъртане крилцата им пърхаха в такт с музиката.
— Ще го окача на прозореца пред спалнята си. Ще ми напомня за приказките, които татко ни разказваше.
— Чудесно е — Маги хвана през кръста сестра си. — Не, не гледай цената — нареди тя, когато Бриана пожела да обърне етикетчето. — Това е част от играта. Колкото и да струва, изборът е направен. Хайде, иди го купи, а после ще помислим как да вкараме кравата в колата.
Накрая решиха Маги, заедно с кравата, Лиам и торбите, да изчака в магазина, докато Бриана докара колата.
Във ведро настроение тя тръгна към паркинга. Реши веднага щом се прибере, да окачи феите да танцуват пред прозореца. А след това ще си поиграе с новата кухненска придобивка. Замисли се колко лесно ще направи мус от есетра или да нареже на ситно гъби с такъв прецизен инструмент.
Тананикайки си, седна зад волана и запали двигателя. Може да се сети за нещо и да го направи с комбайна, щом се върнат; ще го предложи още на вечеря към рибата на грил, която възнамерява да поднесе. Или нещо специално за Грей, продължи да разсъждава тя, докато наближаваше изхода, за да плати престоя. Ирландското ястие от пасирано зеле с картофи и боровинков десерт, може би? Зачуди се дали има боровинки.
Сети се, че в първите дни на юни боровинките вече ще се появят, но дотогава Грей ще е заминал. Опита се да не позволява на мъката да я завладее. Все пак юни наближаваше и тя щеше да потърси боровинки, за да му направи специалния десерт, преди той да си отиде.
Чу виковете при навлизането в уличното движение. Сепна се и извърна глава. Успя само да си поеме дъх и да изпищи, когато зад завоя изскочи кола и с голяма скорост се заби в нейната.
Чу удар на метал о метал, разбити стъкла. Повече нищо не чу.
— Значи Бриана е отишла по магазините? — осведоми се Айрис, когато влезе в кухнята. — Чудесно. Всяка жена обича да обикаля из магазините и да купува каквото й хрумне.
Грей не можеше да си представи практичната Бриана да се впусне да харчи разточително.
— Отиде до Голуей със сестра си. Уверих я, че и сами ще се справим, ако не се върне навреме за чая — чувствайки се до известна степен господар в кухнята, той започна да подрежда в чиниите приготвените от Бриана сладкиши. — И без това сме само ние тримата