— Не се срамувам. Иглите се отвратително нещо. Не желая повече да ме дупчат. Искам да си ида у дома.
— Никъде няма да ходиш — дочу се гласът на Маив, седнала до прозореца. — Нищо не са една-две инжекции след цялата уплаха, която преживяхме заради теб.
— Майко, Бриана не е виновна, че някакви идиоти-янки не могли да запомнят в кое платно да карат — Маги стисна зъби, като си представи станалото. — А те са се отървали дори без драскотина.
— Не ги съди така строго. Бяха изплашени до смърт от грешката си — туптенето в главата на Бриана се усили само при мисълта за спор. — Ще остана, ако се наложи, но искам още веднъж да попитам лекаря.
— Ще оставиш лекаря на мира и ще си почиваш, както ти нареди — майка й се изправи. — И не виждам как ще си почиваш с толкова хора наоколо. Маргарет Мери време е да заведеш детето си вкъщи.
— Не искам да оставя Бри сама — започна тя.
— Аз ще остана — обади се Грей. Обърна се и погледна Маив в очите. — Ще остана при Бриана.
Тя сви рамене и изрече:
— Както решиш. Не успяхме да пием чай, затова двете с Лоти ще слезем долу. Роуган ще се погрижи да се приберем. Ще правиш каквото ти казват, Бриана и няма да спориш.
Наведе се малко сковано и целуна Бриана по здравата буза.
— Винаги бързо си оздравявала, не вярвам този път да е по-различно.
Пръстите й само за миг се задържаха върху мястото, което току-що целуна, след което се извърна и подкани Лоти да вървят.
— Каза две молитви, докато идвахме насам — прошепна Лоти в ухото на пострадалата. — Почивай.
Целуна Бриана и тръгна.
— Е — обяви Маги, — ще се доверя на Грей да те наглежда и да не допусне да предприемеш нещо неразумно. Ще отида да намеря Роуган, за да уредим прибирането ни, но преди да тръгнем, ще се отбия, за да видя дали Грейсън се нуждае от помощ.
— Идвам с теб, Маги — Мърфи потупа Бриана по покритото с чаршафа коляно. — Ако дойдат да те бодат, извърни глава и не гледай. Аз така правя.
Тя се усмихна, а когато стаята се опразни, се обърна към Грей:
— Защо не седнеш. Виждам, че си разстроен.
— Нищо ми няма — страхуваше се да не би, ако понечи да седне, краката му съвсем да се подкосят и да се строполи на пода. — Ще ми се да ми разкажеш какво точно стана, ако ти е до това.
— Всичко стана за секунди — уморено затвори за миг очи. — Бяхме купили прекалено много неща и нямаше как да ги носим. Решихме да докарам колата пред магазина, където Маги щеше да ме изчака. Когато излизах от паркинга, чух някой да вика. Пазачът. Видял, че другата кола ще връхлети отгоре ми. Но нищо не можеше да се направи. Нямаше време. Блъсна ме странично.
Опита се да се премести, но рамото не й позволи.
— Готвеха се да откарат колата на буксир. Но не помня къде.
— Няма значение. По-късно ще се погрижа за нея. Ударила си главата си.
Нежно я погали — внимаваше да не докосне засегнатото място.
— Вероятно, защото следващото, което си спомням, е тълпата около мен и разплаканата американка да ме пита дали съм добре. Съпругът й вече бе отишъл да повика линейка. Бях замаяна. Май помолих да доведат сестра ми и тримата — Маги, бебето и аз — ни натовариха в линейката.
Не добави, че имаше и доста кръв. Достатъчно, за да я ужаси, докато лекарят не спря кръвотечението.
— Съжалявам, че Маги не е успяла да ви каже повече, когато се е обадила. Ако бе изчакала лекарят да приключи с прегледа, щеше да ви спести доста тревоги.
— Аз и без това щях да се тревожа. Не мога… Не искам… — затвори очи и затърси думите. — Не желая да си представям, че си наранена.
— Само съм понатъртена и охлузена.
— Без да броим сътресението и изместеното рамо — той се дръпна назад. — Знаеш ли дали е вярно, че когато човек има сътресение, не бива да заспива, защото може и да не се събуди.
— Само приказки — тя се усмихна. — Но за всеки случай съм решила да не спя едно-две денонощия.
— Тогава ще имаш нужда някой да ти нрави компания.
— С удоволствие бих приела компания. Ще полудея ако трябва да лежа в леглото сама и да не виждам никого.
— Знаеш ли? — внимателно приседна на ръба на леглото. — Храната тук едва ли става за ядене. Май такъв е законът на болниците във всяка развита страна. Ще изляза и ще потърся хамбургери и пържени картофи. Ще вечеряме заедно.
— Приятно ще ми бъде.
— А ако дойдат и се опитат да ти бият инжекция, ще ги смеля от бой.
— Няма да те спра. Ще направиш ли още нещо за мен?
— Казвай
— Да позвъниш на госпожа О̀Мейли. Приготвих треска за печене за вечеря. Знам, че Мърфи ще се погрижи за Кон, но някой трябва да нахрани семейство Карстеърс, а утре ще пристигнат нови гости.