Грей докосна с устни ръката й, после я опря на челото си.
— Не се тревожи. Остави да се грижа за теб.
За пръв път през живота си изричаше подобни думи
ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА
Когато Грей се завърна с вечерята, болничната стая на Бриана приличаше на градината й, масата до леглото й бе отрупана с букети рози, фрезии, лилии, нарциси, маргарити и карамфили.
Той прехвърли огромния букет, който носеше, в другата си ръка и поклати глава:
— Тези май са излишни
— Не, не са. Прекрасни са. Толкова суетене около една цицина на главата — взе букета със здравата си ръка, постави го, както се държи бебе и зарови лице в него. — Но ми е приятно. Маги и Роуган ми донесоха тези, а Мърфи — тези. А последните получих от семейство Карстеърс. Не мислиш ли, че е мило от тяхна страна?
— Те се притесниха доста — той остави голямата хартиена торба, която носеше. — Помолиха ме да ти предам, че ще останат още една вечер, а може и две, в зависимост от това кога ще те пуснат оттук.
— Това е добре, разбира се. Но утре си тръгвам и ако се наложи, ще избягам през прозореца — тя хвърли поглед към торбата. — Наистина ли донесе нещо за ядене.
— Да. Успях да се промъкна покрай едрата медицинска сестра с орловия поглед там отвън.
— А, госпожа Манион. Всява ужас, нали?
— Мен ме плаши — придърпа стол близо до леглото, седна и започна да вади нещата от торбата. — Добър апетит — пожела той и й подаде хамбургер. — О, чакай. Дай цветята — стана и взе букета от ръцете й. — Сигурно им трябва вода. Ето, ти яж — подаде й пакетче пържени картофи. — Ще отида да намеря ваза.
Щом той излезе, Бриана се опита да се завърти, за да види какво друго има в торбата, оставена на пода, но рамото й пречеше да се движи свободно. Облегна се назад и отхапа от сандвича. Шумът от забързани стъпки върна усмивката на лицето й.
— Къде искаш да ги сложа? — попита Грей.
— На малката масичка ей там. Да, чудесно. Вечерята ти изстива, Грей.
Той седна и извади сандвич от торбата.
— По-добре ли се чувстваш?
— Не съм чак толкова зле, че така да ме глезиш, но се радвам, че остана да хапнем заедно.
— Това е едва началото, скъпа — намигна й и бръкна в торбата.
— О, Грей… Нощница. Истинска нощница — беше семпла, бяла и памучна, но изпълни очите й с благодарствени сълзи. — Не мога да изразя колко съм трогната. Виж с какво ужасно нещо ме навлякоха.
— Ще ти помогна да се преоблечеш след вечеря. Има още.
— Чехли. И четка за коса. Слава Богу!
— Всъщност не мога да си припиша цялата заслуга. Идеята бе на Маги.
— Бог да я благослови! И теб.
— Каза, че блузата ти е съсипана.
Цялата в кръв, бе казала Маги и като се сети за думите й, потрепери.
— Утре ще разрешим този проблем, ако те пуснат. Я да видим какво още има? Четка за зъби, малко бурканче от крема, който използваш. Ха, почти забравих напитките — подаде й хартиена чаша с пластмасов капак, през който минаваше сламката. — Увериха ме, че е хубаво.
— За всичко си помислил.
— Абсолютно. Дори за развлечението.
— Книга?
— Любовен роман. Видях, че държиш няколко в библиотечката си в пансиона.
— Харесвам ги — сърце не й даваше да му обърне внимание, че заради главоболието няма да успее да прочете дори и ред. — Много труд си, си дал.
— Само малко попазарувах. Опитай се да хапнеш още.
Тя послушно отхапа от сандвича.
— Когато се прибереш, да благодариш на госпожа О̀Мейли от мое име и й предай да не се занимава с миенето на чиниите.
— Но аз няма да се прибера, докато не те пуснат.
— Не можеш да останеш тук цяла нощ.
— Разбира се, че мога. Дояде сандвича, смачка салфетката на топка и я хвърли в кошчето — Изработил съм план.
— Грейсън, трябва да се прибереш. Да си починеш.
— Чуй плана — настоя той, сякаш тя нищо не бе казала. — Като приключи часът за посещение, ще се скрия в банята, докато нещата се поуспокоят. Вероятно ще проверят по стаите, затова ще изчакам.
— Това е абсурд.
— Няма начин да не успея. След това загасят лампите и си готова за сън. Тогава се появявам аз.
— И ще седим на тъмно цяла нощ? Грейсън, не съм тръгнала да умирам. Искам да се прибереш.
— Не мога да го направя. А и няма да стоим на тъмно — ухилен самодоволно, той измъкна последната покупка от торбата. — Виждаш ли? Лампичка, от онези които закачаш до главата си, ако искаш да четеш, без да пречиш на някого от съседното легло.
Удивена, тя поклати глава.
— Побъркал си се