Трудно й бе да го сподели, но знаеше, че ще с по-трудно, ако остане недоизказано.
— Искам да ме докосваш, да лежиш до мен. А ако нямаш влечение към мен вече, много по-малко ще съм огорчена, ако ми го кажеш.
Остана вторачен в нея. Не можеше да види какви усилия полага. Тя не му позволи да се досети, а остана с изправен гръб, без да откъсва очи от неговите, и изчакваше.
— Бриана, не мога да дишам, без да те желая.
— Тогава ме вземи сега, на светло.
Победен, той пристъпи напред и обгърна лицето й с ръце.
— Исках да го направя по-лесно за теб.
— Недей. Просто бъди с мен. Сега.
Взе я на ръце; тя се усмихна и долепи устни към шията му.
— Точно както в книгата.
— По-хубаво ще бъде — обеща й той и я отнесе в спалнята. — Ще е по-хубаво от описаното в който и да е роман — изправи я на крака, отметна от челото разбърканите й от вятъра коси и пристъпи към копчетата на блузата. — Измъчих се да лежа до теб нощем и да не те докосвам.
— Не беше нужно да се въздържаш.
— Смятах, че трябва — нежно проследи с пръст жълтеникавото петно от едно от натъртванията. — Все още не ти е минало.
— Избледняват вече.
— Ще си спомням как са изглеждали. И как стомахът ми се сви, когато ги видях. Как нещо се стяга в мен, когато те чувам да простенваш насън — смутен, той я погледна в очите. — Не искам толкова да държа на някого, Бриана.
— Знам — наведе се напред, опря буза до неговата. — Не се тревожи за това в момента. Само двамата сме, а ти толкова ми липсваше — притвори очи и очерта с устни брадичката му, а пръстите й се заловиха с копчетата на ризата. — Хайде, Грейсън — пророни тя, докато смъкваше ризата от раменете му, — ела при мен.
Въздишка на дюшека, изшумоляване на чаршафите и те бяха в обятията си. Повдигна лице и устните й затърсиха неговите. Първите тръпки на удоволствие преминаха през тялото й; със задълбочаването на целувката последваха други.
Усещаше хладните му пръсти върху кожата си, докато той бавно я разсъбличаше. Нежно докосваше с устни синините, сякаш искаше да ги изтрие.
Птичка запя в клоните на крушовото дърво отвън, а вятърът накара танцуващите феи, които беше окачила на прозореца, да запеят; дантелените пердета се полюшваха. Вятърът погали голия й гръб, докато той я прегръщаше, докато полагаше буза върху сърцето й. Жестът му я накара да се усмихне и да обвие главата му с ръце.
Толкова бе лесно. Звезден миг, който щеше да съхрани завинаги. И когато той вдигна глава и потърси устните й отново, очите му се усмихваха; тя му отвърна със същото.
Копнежът им бе очевиден, но нямаше защо да бързат: желаеха се, но не отчаяно. Тъй като съзнаваха, че може би за последен път са заедно, те търсеха наслада, а не задоволяване.
Със затаен дъх произнесе името му. Той потрепери.
В следващия момент проникна в нея; темпото бе бавно. Очите им останаха отворени. А ръцете им завършиха този съюз, когато пръстите им се преплетоха.
Слънчев лъч надникна през прозореца, прашинки затанцуваха на светлината. Птичка се обади, куче излая. Наоколо ухаеше на рози, лимонов восък, мед. Усети как топла и влажна, тя се надига да го пресрещне, да му се отдаде. Сетивата му се изостриха.
Последва пълна наслада; простата радост да загуби всичко, което имаше, у нея.
Вече знаеше, че той заминава. Сърцето й го подсказа, когато лежаха спокойно в обятията си, след като се бяха любили, и гледаха играта на слънчевите лъчи.
Сервира на гостите си, изслуша възбудените им разкази как са прекарали на плажа. Както винаги разтреби кухнята, изми чиниите, прибра ги в шкафовете. Изчисти печката и отново се сети, че се налага скоро да я подмени. Може би през зимата. Трябва да види какви са цените.
Кон се навърташе около вратата, затова го пусна да потича на воля. Известно време го наблюдава как скача по хълмовете при залязващата слънчева светлина на дългия летен ден.
Зачуди се какво ли ще изпита, ако хукне с него. Просто да тича, така както той тича и да забрави всички задължения около приготовлението на къщата за лягане. Забравяйки преди всичко най-важното нещо, което й предстоеше да свърши.
Тя, разбира се, щеше да се върне; тук бе мястото където винаги щеше да се завръща.
Обърна се и затвори вратата. Влезе за малко в стаята си, преди да се качи при Грей.
Беше застанал до прозореца, загледан към градината й. Залязващото слънце, обагряше косите му в златисто и това я накара да си спомни, че преди доста месеци беше го оприличила едновременно на поет и на пират.
— Предполагах, че ще си приключил с приготвянето на багажа — видя отворения му куфар, почти пълен и пръстите й стиснаха още по-здраво жилетката, която държеше.