И с толкова добро сърце, помисли си тя. Въпреки постоянните срещи с непознати, които посрещаше в пансиона си, беше съвсем наивна и нямаше представа какво става отвъд градинската порта.
— Притеснявам се, Бри. Ще прекараш седмици наред с непознат мъж в къщата.
— Често оставам сама с гостите си, Маги. По този начин си изкарвам прехраната.
— Да, но рядко имаш само по един гост, и то посред зима. Нямам представа кога ще ни се наложи да се върнем в Дъблин и…
— Да не сте дошли тук да ме наглеждате? — повече развеселена, отколкото обидена, се усмихна Бриана. — Маги, аз съм жена. Жена, занимаваща се с бизнес, която знае как да се грижи за себе си.
— Вечно си заета с грижи за другите.
— Не започвай пак темата за майка — стисна устни. — Вече почти не се грижа за нея, откакто двете с Лоти се настаниха в къщата.
— Знам много добре какво правиш — тръсна глава Маги. — Тичаш всеки път, щом махне с пръст, изслушваш постоянните й оплаквания, водиш я по лекари, когато си въобрази, че е неизлечимо болна — вдигна ръка — ядосваше се на себе си, защото за пореден път се поддаде на гнева и вината, които изпитваше към майка си. — Не за това се безпокоя в момента. Този мъж…
— Грейсън Тейн — охотно подсказа Бриана, доволна, че темата за майка им е изоставена. — Уважаван американски писател, решил да наеме за известно време стая в приятен, тих пансион, някъде из западните покрайнини на Ирландия. Няма намерение да прекарва времето си с хазяйката — вдигна чашата и отпи. — Освен това наемът ще ми осигури парите за оранжерията.
ПЪРВА ГЛАВА
Не беше необичайно Бриана да има но някой гост в пансиона „Блакторн“ по време на зимна буря. Но януари обикновено беше спокоен и домът й по-често бе пуст. Не възразяваше срещу самотата или воя на вятъра, нито дори срещу оловното небе, от което ден след лен се сипеше леден дъжд. В такива моменти имаше време да планира нещата.
Винаги се радваше на посетители чакани или не. От прагматична гледна точка всяка лира или пени имаха значение. Но освен това тя обичаше да има хора наоколо, да ги обслужва и да изгражда временен дом за тях.
През годините, откакто почина баща й, а майка и не живееше в къщата, тя я превърна в нещо, за което бе мечтала от дете. Във всички стаи имаше камини с торфени брикети и дантелени пердета, а от кухнята ухаеше на домашни печива. Маги, или по-скоро нейното изкуство, дадоха възможност на Бриана постепенно да разширява пансиона. Тя никога не го забравяше.
Но къщата бе нейна. Баща й бе прозрял обичта и нуждата й от дом. Младата жена се грижеше за завещаното й, както би се грижила за дете.
Може би времето я накара да си спомни за баща си. Бе починал в ден, подобен на днешния. От време на време, останала напълно сама, се отдаваше на тъгата и на спомените — и добри, и лоши.
Трябва да работи, каза си тя, като се извърна от прозореца, за да се освободи от мислите си.
Тъй като валеше силно, се отказа да отиде до селцето и се захвана с нещо, отлагано отдавна. Не очакваше гости, а единствената резервация бе едва за края на седмицата. Бриана понесе метла, кофа, парцали и празен кашон към тавана, а кучето я следваше по петите.
Помещението почистваше редовно. Къщата й светеше от чистота. Но имаше кутии и сандъци, които не бе поглеждала от дълго време поради залисията с всекидневните задължения. Решително отвори вратата към тавана. Този път ще разчисти всичко. Няма да позволи на чувствата да й попречат да се справи с отдавна оставените вещи.
Щом помещението се разчисти както трябва и ако успее да набави нужните материали, ще го превърне в уютна стаичка. Облегна се на дръжката на метлата и си я представи: с капандура в меки жълти тонове, за да привлича слънцето, с лакирани мебели и един от ръчните й килими на пода, легло с шарена кувертюра, люлеещ се стол, малко бюро. А ако набави…
Бриана поклати глава и се засмя.
— Все мечтая, Кон — обърна се тя към кучето и го погали по главата. — В момента тук се иска труд и безкомпромисност.
Първо кутиите, реши тя. Време бе да се разчистят старите документи, овехтелите дрехи.
Само след половин час пред нея имаше три подредени купчинки: едната щеше да даде на църквата за бедните, втората щеше да стане на парцали, а третата щеше да задържи.
— Я виж, Кон — внимателно вдигна бяла роба за кръщене и я разгъна. Разнесе се лек дъх на лавандула. Дребни копчета и фини дантели украсяваха дрехата. Дело на баба й, досети се Бриана и се усмихна. — Той я е запазил — прошепна тя. Майка й никога не би оставила подобен сантиментален спомен за следващите поколения. — С Маги сме били облечени в това и татко я е запазил за нашите деца.