Тя трепереше и инстинктът му подсказваше, че ако не се спре, ще нарани и двамата.
— Беше много по-приятно, отколкото си представях — успя да изрече той. — А въображението ми е доста развинтено.
Зашеметена, тя се подпря с ръце на плота. Коленете й трепереха. Само страхът да не се унижи попречи на гласа й да не потрепери.
— Винаги ли така се държиш, когато изскочиш от пещерата си?
— Не винаги имам късмет веднага да видя красива жена — наклони глава и започна да я изучава. Вената на шията й продължаваше да пулсира забързано, а лицето и бе поруменяло. Но ако не се лъжеше, тя вече изграждаше онази своя защитна стена. — Не, обикновено не се държа така. Няма какво да се преструвам.
— Гостите ми обикновено не ме целуват, докато меся хляб. Но не бих могла да знам какво е обикновено за теб, нали?
Очите му се промениха потъмняха леко от гняв. Когато обаче пристъпи напред, тя го спря:
— Моля те, недей.
Тъмните му очи се присвиха.
— Бъди по-конкретна.
— Трябва да свърша. Тестото се надига.
— Избягваш въпроса, Бриана.
— Добре. Не ме целувай по този начин отново — едва си поемаше дъх. — Нямам необходимата защита.
— Не е задължително да е борба. Бих искал да те отведа в леглото, Бриана.
За да намери работа за ръцете си, тя взе кърпата и започна нервно да бърше брашното от тях.
— Доста директно поставяш въпроса.
— Така е по-честно. Ако не желаеш, просто го кажи.
— Не приемам нещата така свободно като теб. Не мога да отговоря с „да“ или „не“ и с това да се приключи — като се опитваше да остане спокойна, сгъна кърпата и я остави настрана. — А и нямам опит в това отношение.
„По дяволите! — помисли си той. — Как може тя така да се владее, когато кръвта ми кипи?“
— В кое отношение?
— Онова, за което заговори. А сега се премести, за да довърша работата си.
Хвана я за ръката и се загледа в очите й. Значи е девствена, реши, докато чакаше смисълът на току-що разбраното да проникне в съзнанието му. Жена, която изглежда и откликва по този начин?
— Мъжете наоколо да не би да не са с всичкия си? — попита той тихо, като се надяваше по този начин да намали напрежението. Но в резултат видя само болка в очите й и това го накара да се почувства като мерзавец.
— Как живея живота си е мой проблем, не смяташ ли? — гласът й бе хладен. — През последните няколко дни уважавах твоето желание и работа. Ще направиш ли и ти същото, за да приключа с моята?
— Добре — пусна я и отстъпи назад. — Ще отида да се поразходя. Има ли нещо, което трябва да направя за теб?
— Не, благодаря — отново се зае да меси тестото. — Навън вали — добави с безизразен глас. — По-добре си вземи яке.
Той отиде до вратата и се извърна:
— Бриана? — изчака да го погледне. — Ти така и не ми отговори дали го желаеш или не. Ще приема, че обмисляш въпроса.
Излезе. Тя си пое отново дъх едва когато чу вратата зад него да се затваря.
Грей се опита да се разтовари, като предприе дълга разходка с кола и отиде до скалите при Мор. За да даде и на двамата време да се поуспокоят, обядва в някаква кръчма в Енис. След като изяде голяма порция риба и пържени картофи, тръгна пеша по тесните улички на града. Нещо на една витрина привлече погледа му и следвайки импулса си, влезе вътре и го купи.
Докато се върне в „Блакторн“, почти успя да се убеди, че усетеното в кухнята при досега с Бриана е резултат повече от радостта от написаното, отколкото химия.
Въпреки това, когато влезе в къщата и я завари клекнала на пода — с кофа до нея и парцал в ръка — в банята до стаята му, везните се наклониха на другата страна. Ако не бе заслепен от нея и не я желаеше, защо тогава кръвта му закипя така?
— Даваш ли си сметка колко често те заварвам в тази поза?
Тя го погледна през рамо.
— Това е честен начин да си вадя хляба — издуха кичурите паднали по челото й. — Мога да ти кажа, Грейсън Тейн, че живееш като прасе, докато работиш.
Той вдигна вежди.
— Така ли разговаряш с всичките си гости?
Хвана я натясно. Тя се изчерви и отново се захвана да бърше пода.
— Скоро ще свърша. Между другото — чакам нов гост тази вечер.
— Тази вечер? — намръщи се. Приятно му бе сам да разполага с къщата. Само той да се наслаждава на Бриана. — Кой?
— Английски джентълмен. Позвъни малко след като ти излезе сутринта.
— Как се казва? Колко време ще остане?
И защо, по дяволите, точно тук, довърши той наум.
— Една-две вечери, доколкото разбрах. Не разпитвам гостите си, ако не си забелязал.