— Струва ми се редно да задаваш все пак някои въпроси. Не можеш така да пускаш хора в дома си.
Развеселена, седна и поклати глава. Грей представляваше странна комбинация от небрежност и елегантност, мина й през ума, с тези изсветлели по краищата, събрани на опашка коси, с хубавите му очи на сърдито му в момента лице, със скъпите ботуши, износените джинси и чистата риза.
— Теб не те ли пуснах в дома си и то посред нощ, ако не се лъжа?
— Онова е различно — безизразният й поглед го накара да повтори: — Различно е. Слушай, защо не престанеш с това лъскане и не станеш? Подът е толкова чист, че можеш да се храниш на него.
— Не си в добро настроение след днешното си бродене.
— Нищо ми няма — влезе в стаята и след малко сърдито изрече: — Пипала си по бюрото.
— Само почистих около сантиметър прах и пепел от цигари, ако това имаш предвид. Не съм пипала машинката ти, освен да я вдигна, да избърша отдолу и отново да я поставя на мястото й.
Не му обясни за силното си изкушение да я отвори и да прочете написаното.
— Няма защо непрекъснато да чистиш след мен — заяви той троснато и пъхна ръце в джобовете, когато тя остана така както бе с кофа в ръка, загледана в него. — По дяволите! — не се въздържа. — Хич не ми помага фактът, че не правиш никакви опити да ме вържеш към себе си — затвори очи, въздъхна дълбоко. — Добре. Хайде да опитам отново. Купих ти подарък.
— Нима? Защо?
— А защо, по дяволите, да не го сторя? — грабна торбата, която бе оставил на леглото, и й я връчи. — Видях го и реших, че ще ти хареса.
— Много мило от твоя страна — извади кутията от торбата и започна да разлепя надписа на лепенката, която я придържаше затворена.
Бриана ухаеше на сапун, цветя и препарати за чистене. Грей стисна зъби.
— Ако не искаш да те поваля на леглото, което си оправила, е по-разумно да се отдалечиш от мен — тя го погледна изненадано, а ръцете й застинаха върху кутията. — Говоря ти сериозно.
Предпазливо навлажни устни.
— Добре — отстъпи крачка, след това втора. — Така по-добре ли е?
Неволно си даде сметка за абсурдността на цялата ситуация. Безпомощен да предприеме каквото и да било, той й се ухили.
— Защо ми въздействаш така, Бриана? — промърмори той.
— Нямам представа.
— Може би именно затова. Отвори си подаръка.
— Това се опитвам да направя — махна лепенката, свали опаковъчната хартия и повдигна капака.
— О, прекрасна е — усмивка озари лицето й, докато въртеше порцелановата къщичка в ръце. Беше малка, с подканваща да влезеш входна врата и спретната градинка, пълна с цветя. — Изглежда готова да се нанесеш в нея.
— Напомни ми с нещо за теб.
— Благодаря ти — усмивката й вече не бе толкова напрегната. — За да ме омилостивиш ли я купи?
— Кажи ми първо дали успях.
Това я разсмя.
— Не, няма да ти кажа. Така и така имаш предимство.
— Нима?
Усетила заплахата от тона му, тя се зае да прибере порцелановата фигурка в кутията, като същевременно започна да обяснява:
— Трябва да се погрижа за вечерята. Да ти кача ли табла?
— Тази вечер не. Първото вдъхновение мина.
— Чакам новия гост към пет, така че ще имаш компания за вечеря.
— Прекрасно.
От самото начало Грей се настрои да не хареса английския джентълмен. „Държа се като расово куче, което брани територията си“, мина му през ума. Но се оказа трудно да изпита заплаха или раздразнение от спретнатия, дребен човечец с лъскава плешива глава и претенциозен говор.
Казваше се Хърбърт Смайт-Уайт от Лондон и бе пенсионер, вдовец, току-що започнал запланувана шестмесечна обиколка на Ирландия и Шотландия.
— Чиста глезотия, ако ме разбирате — обясни му той по време на вечерята. — С Нанси не бяхме ощастливени с деца. Нея я няма вече от близо две години, а аз постоянно се въртя вкъщи и се чудя какво да правя. Все се канехме да предприемем такова пътешествие, но работата постоянно ме възпираше — усмивката му бе изпълнена със съжаление. — Реших сам да го осъществя; нещо като почит към паметта й. Мисля, че щеше да одобри.
— Това първото ви подобно пътуване ли е?
— Да. Кацнах на летище Шанън, наех кола — той се усмихна, свали очилата си и избърса стъклата с кърпичка. — Въоръжен съм с всевъзможни туристически принадлежности като карти и пътеводители. Ще поостана тук ден два и поемам на север — постави отново очилата на големия си нос. — Опасявам се обаче, че започвам с най-хубавото. Госпожица Конканън е великолепна домакиня.
— Не мога да оспорвам твърдението ви — вечеряха в трапезарията и се наслаждаваха на сочната есетра. — С какво се занимавахте, докато работехте?
— Банкерство. По-голямата част от живота си прекарах в пресмятания — сипа си още една лъжица картофи със сос от горчица. — А вие, господин Тейн? Госпожица Конканън спомена, че сте писател. Хора като мен вечно завиждат на творците. Никога не съм имал достатъчно време да чета за удоволствие, но сега, след като вече се запознахме, непременно ще потърся някоя ваша книга. И вие ли пътувате?