— В момента не. Установил съм се тук.
— В пансиона?
— Да.
Той погледна към Бриана, която влизаше в този момент.
— Надявам се, че ще опитате и десерта.
Тя постави голяма купа с пудинг на масата.
— О, колко сте мила — зад стъклата на очилата очите на Смайт-Уайт грееха от удоволствие и може би мъничко завист. — Ще тежа най-малкото тон, като стана от масата.
— Слагам в храните и магия, така че калориите намаляват — разсипа щедри порции по купичките. — Дано стаята ви хареса. Ако се нуждаете от нещо, поискайте го.
— Всичко е превъзходно — увери я той — Трябва да ви погостувам отново, когато градината ви е разцъфнала.
— Ще ви очаквам.
Постави на масата каничка с кафе и бутилка бренди, преди да излезе.
— Прекрасна жена — отбеляза Смайт-Уайт.
— Безспорно.
— Толкова млада и сама се справя с всичко. Човек би си помисли, че ще има съпруг, деца.
— Много добре се справя наистина — първата лъжица пудинг се разтопи в устата на Грей. Справя очевидно не бе точната дума, даде си сметка той. Тази жена бе кулинарна вълшебница. — Сестра й и зет й имат къща в края на пътя. А и тук всички живеят задружно. Някой все почуква на кухненската врага.
— Това е добре. Защото иначе човек сигурно би се чувствал доста самотно тук. И все пак, като идвах насам, забелязах колко нарядко и отдалечени една от друга са къщите — усмихна се. — Или може би съм разглезен от града, защото обичам тълпите и забързания ритъм. Може би ще ми е нужно известно време, за да привикна на тукашната тишина нощем.
— Да, много е тихо — Грей си наля бренди в чашката, а когато сътрапезникът му кимна — напълни и неговата. — Неотдавна бях в Лондон. В коя част по-точно живеете?
— Имам апартаментче до Грийн Парк. Сърце не ми даваше да задържа къщата след смъртта на Нанси — той въздъхна и отпи от брендито. — Позволете ми да ви дам един съвет, господин Тейн. Наслаждавайте се на всеки ден. Не оставяйте всичко за бъдещето. Така се изпуска прекалено много от настоящето.
— Съветът ви ми допада.
Часове по-късно мисълта за остатъка от пудинга накараха Грей да зареже топлото легло и хубавата книга. Нахлузи тениска и джинси и с боси крака се спусна долу. В главата му се въртеше мисълта за кулинарното пиршество, което щеше да си устрои.
Това далеч не бе първото му среднощно тършуване из кухнята, откакто се настани в „Блакторн“. Докато се придвижваше по коридора към тъмната кухня, не го тревожеха нито танцуващите сенки по стените, нито поскърцващите стълби. Запали осветлението на фурната, защото не желаеше да събуди Бриана.
В следващия момент съжали, че си е помислил за нея, сети се, че го дели само една стена от стаята, където спи, вероятно бе облечена в дълга памучна нощница с копченца на врата. Бе толкова спретната, че изглеждаше направо екзотична. Няма начин да не предизвиква всеки мъж — пълноценен мъж — да се удивлява какво ли е тялото, скрито под плата.
И ако продължава да се чуди какви са гънките и извивките на тялото й, то всичкият пудинг на този свят няма да успее да засити апетита му.
„Карай с пороците един по един, приятелю“ — каза си той, докато вадеше купата. Шум отвън привлече вниманието му. Тъкмо бе решил, че му се е счуло, когато различи подраскването.
С купата в ръка отиде до вратата, погледна през прозореца и не видя нищо освен тъмната нощ. В следващия момент стъклото се покри с козина и остри зъби. Грей едва се удържа да не извика и да се задържи да не падне назад. От гърлото му се откъсна нещо средно между ругатня и смях, докато отваряше вратата, за да пусне Кон.
— Съкрати ми живота поне с десет години — заяви той, докато чешеше кучето зад ушите и тъй като Бриана не бе наоколо, за да го види, реши да сподели пудинга с четириногия си приятел.
— Какво правиш?
Грей се изправи и удари главата си във вратичката на кухненския шкаф — беше забравил да я затвори. Лъжицата пудинг, която изсипа в кучешката паничка, бе пометена.
— Нищо — разтърка ударената си глава. — Боже милостиви, ти и кучето ти така ме стряскате, че ще съм щастливец, ако изобщо доживея до следващия си рожден ден!
— Той не бива да яде това — Бриана взе купата от ръцете му. — Не е полезно за него.
— Аз се готвех да го изям. Но май по-добре да изпия няколко аспирина.