Усети обичайното свиване на сърцето, на което свикна да не обръща внимание. Нямаше свое бебе, което да спи в люлката. Нямаше крехко същество, което да чака да бъде прегърнато, люляно и обичано. Но Маги ще се зарадва. Внимателно сгъна робата.
Следващата кутия, пълна с писма, я накара да въздъхне. Ще се наложи да ги прочете или поне да им хвърли поглед. Баща й бе пазил грижливо цялата си кореспонденция. Вероятно щеше да има и вестникарски изрезки. Насоки за бъдещите му начинания, както той би ги определил.
Все нови начинания. Отдели изрезки със статии за изобретения, засаждане на гори, дърводелство, магазинерство. Нямаше нито една за фермерство, забеляза тя с усмивка. Той така и никога не стана фермер. Откри писма от роднини, от познати в Америка, Австралия, Канада, на които бе писал. Разписката за старата им камионетка. Един документ привлече вниманието й и я накара да се смръщи озадачено. Приличаше на сертификат за държавни ценни книжа. Мина „Трикуортър“ в Уелс. Бе го закупил само няколко седмици преди смъртта си.
„Мина «Трикуортър»? Поредната ти авантюра, татко — помисли си тя, — дал си пари, с които всъщност не разполагаме.“ Е, ще се наложи да пише на тази компания „Трикуортър“, за да разбере какво има да се прави.
Дяловете едва ли струваха повече от хартията, на която са напечатани. Такъв бе неизменният късмет на Том Конканън във всичките му делови начинания. Съкровището, което вечно диреше, никога не попадна в ръцете му.
Продължи да рови в кутията и с удоволствие изчете писма от братовчеди, чичовци и лели. Бяха го обичали. Всички го обичаха. Почти, поправи се тя, като се сети за майка си.
Продължи да изважда писма. Попадна на три, завързани с избеляла червена панделка. Подателят им бе в Ню Йорк, но не се изненада. Семейство Конканън имаше приятели и роднини в Щатите. Името обаче й бе напълно непознато Аманда Доуърти.
Бриана развърза панделката и хвърли поглед на прилежния, обработен почерк. Дъхът й секна и тя прочете повторно написаното внимателно, дума по дума.
Скъпи мой Томи,
Обещах да не ти пиша. Мога да не изпратя това писмо, но ми е нужно да си представям поне, че разговарям с теб. В Ню Йорк съм едва от един ден. Вече осъзнавам колко си далеч и затова времето, прекарано с теб, ми е толкова скъпо. Ходих да се изповядам и получих опрощение. А същевременно сърцето ми говори, че нищо от онова, което преживяхме, не е грях. Любовта не е грях. А аз винаги ще те обичам. Един ден, ако Господ е милостив, ще открием начин да се съберем. Но ако това никога не се случи, искам да знаеш, че ще съхраня в сърцето си всеки миг, който ни бе подарен. Знам, мой дълг е да ти кажа да уважаваш семейството си, да се посветиш на двете си момиченца, които толкова много обичаш. И ти го казвам. Но колкото и да е егоистично, искам понякога, когато се запролети в Клар и река Шанън блести на слънцето, да си спомняш за мен. И как през онези няколко кратки седмици ме обичаше. И аз те обичам…
Винаги твоя,
Любовни писма, озадачи се Бриана. До баща й. Писани, както личеше от датата, когато е била дете.
Ръцете й изстинаха. Как трябва жена, зряла жена на двадесет и осем години, да реагира, когато узнае, че баща й е обичал друга освен майка й. Баща й, който вечно се смееше и все кроеше разни планове. Написаното бе предназначено единствено за неговите очи. Но тя не можеше да не ги прочете.
С разтуптяно сърце посегна към следващото писмо.
Скъпи мой Томи,
Четох и препрочитах писмото ти, докато всяка дума се запечата в съзнанието ми. Сърцето ми се къса, когато си помисля колко си нещастен. Много често поглеждам към океана и се старая да си те представя от другата страна, загледан към мен. Толкова много неща искам да ти кажа, но се опасявам, че само ще засилят мъката ти. Макар да няма обич между теб и съпругата ти, има дълг. Няма смисъл да ти напомням, че децата са основната ти грижа. Знам и винаги съм знаела, че те са на първо място в сърцето и мислите ти. Бог да те благослови, Томи, че си мислиш и за мен. И за скъпоценните мигове, които ми подари. Мислех, че животът ми ще е пуст, но сега вече знам, че той ще е пълноценен и богат. Обичам те дори повече отколкото, когато се разделихме. Не тъжи, когато мислиш за мен. Но мисли за мен.
Винаги твоя,