— Седни и дай да видя цицаната или дупката, или каквото там е на главата ти.
— Много мило. Защо не се върнеш в лег…
Той така и не довърши, защото Кон изведнъж се напрегна, озъби се и се втурна към коридора. Грей извади лош късмет, защото се оказа на пътя му.
Седемдесет и пет килограмовото туловище се стовари върху нещо и го повали върху плота. Звезди затанцуваха пред очите му, когато лакътят му се удари върху дървото и само бегло дочу строгото нареждане на Бриана.
— Боли ли те много? — тонът и бе изпълнен с майчинска загриженост. — Грейсън, пребледнял си Кон, сядай долу!
Главата му кънтеше, пред очите му се виеха кръгове и Грей едва успя да се отпусне на стола, който Бриана му поднесе
— И всичко това заради шибана купа пудинг.
— Чакай, чакай. Ей сега ще се съвземеш. Дай да видя ръката ти.
— По дяволите! — очите му се отвориха рязко, когато тя вдигна ръката му и той усети как болката го пронизва. — Опитваш се да ме убиеш, защото искам да те разсъблека ли?
— Стига! — изрече го тихо, но повелително, докато оглеждаше натъртеното място. — Ще взема мехлема.
— По-добре морфин — издиша и се вторачи с присвити очи в кучето. Кон продължаваше да седи и да потреперва, загледан във вратата към коридора. — Какво, по дяволите, го прихвана?
— Представа нямам. Кон, стой мирен! — тя потопи памуче в мехлема. — Вероятно е заради господин Смайт-Уайт. Кон беше навън, когато той пристигна. Не са се запознали. Сигурно е доловил чуждия мирис.
— Старият човек е извадил късмет, че не му се е дояло пудинг.
Тя само се усмихна и се надигна, за да види по-добре главата на Грей. „Косата му е чудесна помисли си тя, — копринена и златиста.“
— О, Кон нямаше да му направи нищо. Само щеше да го притисне в някой ъгъл. Чудесна цицина ти се оформя.
— Няма защо да го съобщаваш толкова радостно.
— Това ще те научи да не даваш сладко на кучето. Ще сложа лед в една торбичка… — тя изписка, когато Грей я привлече в скута си. Ушите на кучето щръкнаха, но то само се приближи и подуши ръката на мъжа.
— Харесва ме.
— Лесно е да го спечели човек. Пусни ме или ще му кажа да те ухапе.
— Няма да го направи. Току-що му дадох пудинг. Просто постой тук за малко, Бри. Прекалено съм съсипан, за да ти налетя.
— Не ти вярвам — промърмори тя, но се подчини.
Грей притегли главата й към рамото си и се усмихна, когато Кон положи своята в скута й.
— Трогателна картинка.
— Така е.
Усети сърцето си леко да се стяга, докато той я държеше притисната в затъмнената стая в притихналата къща.
ШЕСТА ГЛАВА
Бриана с удоволствие долови полъха на пролетта. Сезонът едва ли щеше да започне по-рано от обикновено — тя добре го знаеше — но настроението й остана приповдигнато. Събра семенцата, които ревниво заделяше, взе портативното радио и ги понесе към барачката, превърната временно в оранжерия.
Не бе кой знае какво според собствената й преценка: едва седем квадратни метра, а подът представляваше утъпкана пръст; барачката бе по-подходяща за склад за инструменти, отколкото за растения. Но тя все пак помоли Мърфи да остъкли едната част и да направи отоплителна инсталация. Рафтовете бе сковала сама — с малко умение и много гордост.
Не разполагаше нито с мястото, нито с оборудването за опитите, които искаше да направи. И все пак можеше да засее по-рано семената в саксийките, които поръча от градинарския каталог.
Разполагаше с целия следобед. Грей се бе затворил и работеше, а господин Смайт-Уайт тръгна с кола да обикаля графство Клар. Беше привършила с печенето и кърпенето, сега й предстоеше време за развлечение.
Малко неща я радваха така, както заниманията с цветята. Изпуфтя леко и вдигна торбата с тор на плота.
Догодина, обеща си тя, ще си направи истинска оранжерия. Няма да е голяма, но ще бъде хубава. Ще вземе клонки и ще ги засади, така че по всяко време на годината ще разполага с пролет. Може дори да се опита да ашладисва. Но за момента й стигаше да се занимава със семенната си.
След известно време, мислеше си тя, докато си тананикаше песента, която звучеше по радиото, първите крехки стръкчета ще си пробият път през почвата. Вярно, луксът да им осигурява топлина й струваше безбожно скъпо. Дали не е по-добре да използва парите, за да ремонтира основно колата? Но пък нямаше да й достави толкова огромно удоволствие.
Разкопаваше и внимателно прибавяше торта, мислейки си за Грей. Колко мил бе той предишната вечер, когато я настани в скута си. Не беше нито толкова страшно, нито така вълнуващо, призна си тя, както когато я целуна. Беше по-скоро спокойно и утешително, а и изглеждаше така естествено — за миг дори й се стори, че двамата си принадлежат един на друг.