Някога, доста отдавна, бе мечтала да споделя подобни дребни, но мили моменти с някого. Спомняйки си за Рори, изпита старата, свиваща сърцето й болка. Тогава вярваше, че ще се омъжи, ще има деца, които ще обича, дом за който да се грижи. Само какви планове бе кроила, помисли си тя с горчивина — все розови и с щастлив край.
Но беше вярно и друго — тогава бе малко момиче, и то влюбено. Девойка в такова състояние вярва на всичко. На абсолютно всичко. Но вече не бе момиче.
Бе престанала да вярва, когато Рори сломи сърцето й. Знаеше, че живее близо до Бостън, че е женен и има деца. И беше убедена, че не се сеща за онази прекрасна пролет, когато я ухажваше, обещаваше й какво ли не и й се вричаше.
Всичко това бе толкова отдавна. Сега вече знаеше, че любовта не винаги остава трайна и обещанията не винаги се спазват. Ако продължава да носи в сърцето си семенце надежда, обхванато от копнеж да разцъфне някога, то можеше да нарани единствено нея.
— Ето те и теб! — с грейнали очи Маги нахълта в бараката. — Чух музиката и така те открих. Какво правиш тук?
— Засаждам цветя — изтръгната от мислите си, Бриана несъзнателно потърка брадичката си с опакото на ръката и я изцапа с пръст. — Затвори вратата, Маги. Става студено. Какво има? Изглеждаш сякаш всеки момент ще се пръснеш.
— Никога няма да познаеш. Дори да гадаеш хиляда години — сестра й се засмя, прегърна я и я завъртя из тясното пространство на барачката. — Но все пак опитай.
— Ще родиш три близначета?
— Не, слава Богу!
Настроението на Маги се оказа заразително и Бриана откри, че се кикоти и следва стъпките на импровизирания танц.
— Продала си едно от твоите произведения за един милион лири на президента на Щатите.
— Каква мисъл? Може би наистина трябва да му изпратим каталог. Не, на светлинни години си от истината. Ще ти подскажа: обади се бабата на Роуган.
Издуха падналите над очите й кичури.
— Това го смяташ за подсказване?
— Точно такова е, ако се замислиш Бри, тя ще се омъжва. За вуйчо Нийл, следващата седмица в Дъблин.
— Какво? — Бриана зяпна от учудване. — Вуйчо Нийл ще се жени за госпожа Суини?
— Не е ли прекрасно? Наистина прекрасно! Тя въздишала по него още като момиче в Голуей. И след повече от петдесет години отново се срещат заради Роуган и мен. А сега пред всички светци в небето ще се врекат един на друг — Маги отметна глава и отново се изкиска. — И ние с Роуган не само ще сме съпруг и съпруга, но и братовчеди.
— Вуйчо Нийл — бе всичко, което сестра й успя да произнесе.
— Да беше видяла физиономията на Роуган, докато разговаряха. Приличаше на риба на сухо. Устата му се отваряше и затваряше, но не издаде и звук — задъхвайки се от смях тя се облегна на плота. — Той така и не свикна с мисълта, че двамата се ухажват. Дори повече от ухажване — ако трябва да сме точни, но предполагам, че е трудно за мъж да си представи белокосата си баба сгушена до някого, заета с греховни дела.
— Маги! — Бриана обаче не успя да сдържи напушващия я смях, въпреки че сложи ръка на устата си, за да го възпре.
— Е, сега ще му придадат официален вид. Най-малкото архиепископ ще отслужи церемонията — пое си дълбоко въздух, огледа се и попита: — Намира ли ти се нещо за ядене тук?
— Не. Кога ще бъде събитието? И къде?
— Следващата събота, в къщата й в Дъблин. За тесен семеен кръг, както тя ми каза и неколцина приятели. Вуйчо Нийл е най-малкото на осемдесет години, Бри. Представяш ли си?
— Мисля, че да. О, и според мен наистина е великолепно. Ще им позвъня, като приключа тук.
— С Роуган заминаваме за Дъблин днес. В момента е захапал телефона както обикновено и урежда подробности — тя леко се засмя. — Опитва се да го възприеме.
— Той ще се радва за тях, след като свикне с мисълта, че са семейство — увери я Бриана. Започна да обмисля какъв подарък да направи на булката и младоженеца.
— Венчавката е обявена за следобеда, но ти вероятно ще искаш да пристигнеш предишния ден, за да имаш време да се приготвиш?
— Да дойда? — изненада се Бриана. — Но аз не мога да дойда, Маги. Не мога да тръгна, когато имам гост.
— Разбира се, че ще дойдеш — тя се отдръпна от плота стиснала упорито устни. — Става въпрос за вуйчо Нийл. Той ще очаква да си там. Става въпрос за един-единствен ден, Бриана.
— Маги, имам задължения тук и няма да успея да стигна до Дъблин и да се върна.
— Роуган ще изпрати самолета
— Но…
— О да върви по дяволите Грейсън Тейн. Може сам да си сготви един ден. Ти не си прислужница.
Раменете на Бриана се вдървиха. Погледът в очите и стана хладен.