Никой никога не бе изричал такива думи за нея, на нея. Една част от съзнанието й се потопи в тях, сякаш бяха коприна. Друга част обаче застана предпазливо отстрани.
— Опитваш се да ме съблазниш.
Той повдигна вежди.
— И успявам ли?
— Не мога да дишам.
— Това е добре като начало — наведе се и устните му почти докоснаха нейните. — Разреши ми да те целуна, Бриана.
Той вече го правеше по онзи бавен, потапящ начин, който я оставяше без дъх. Устни върху устни. Толкова обикновено нещо, а преобръщаше целия й свят. Все повече и повече, докато тя се изплаши, че никога няма да успее отново да го подреди.
Притежаваше вещина, но и търпение. Под двете прозираше потисната потребност към насилие, която тя и преди бе доловила. Комбинацията проникваше в нея като наркотик; отслабваше съпротивителните й сили, замайваше главата й.
Искаше го, както жена иска мъж. Страхуваше се, както само непорочен човек може да се страхува.
Той нежно хвана пръстите й, които се бяха вкопчили а ръба на плота, и разхлаби хватката. С устни все така върху нейните вдигна ръцете й.
— Прегърни ме, Бриана — Господи, как я желаеше! — Отвърни на целувката ми.
Думите му й подействаха като камшичен удар. Тя изведнъж се вкопчи в него, а устните й бяха жадни и търсещи. Зашеметен, той я прегърна още по-силно. Усещаше силния й копнеж, тялото потреперваше като докосната струна на арфа. Избликът на страстта й бе като лава, която тече по лед обезумяла, неочаквана и опасна.
Наоколо миришеше на пръст, от радиото звучаха ирландски гайди. Усещаше цялата сочност на жената в прегръдките си и изкушението, което се надига у него.
В следващия миг за него не съществуваше нищо освен нея. Ръцете й бяха заровени в косите му, устните й не се откъсваха от неговите, за да я усети по-силно, той я притисна към стената на бараката. Чу я да извиква от шок, болка, вълнение — преди да заглуши този вик, като се притисна още по-плътно към нея, готов да я погълне.
Ръцете му обхождаха тялото й; бяха настойчиви, неотстъпчиви. От гърлото й се откъсна стенание. „Моля те…“ сякаш казваше то. Тя искаше нещо от него. Онази дълбока, пронизваща, всепоглъщаща болка. Но тя нямаше представа как започва и как ще свърши. А страхът дебнеше наоколо като вълк. Страх от него, от себе си, от онова, което тепърва щеше да научи.
Той копнееше да я докосва, да усети вкуса й. Искаше да проникне в нея, докато и двамата свършат. Въздухът разкъсваше гърдите му, докато полагаше ръка на блузата й, готов да я разкъса и захвърли.
В този миг очите му срещнаха нейните.
Устните и бяха изпохапани и потреперваха; страните й бяха бледи като лед. Очите й бяха широко отворени от ужас, но в тях се четеше и силно желание. Погледна надолу и забеляза, че кокалчетата на ръцете й са бели от напрежение. Както и белезите, които алчните му ръце бяха оставили по изумителната й кожа.
Той се отдръпна, сякаш тя го бе зашлевила и вдигна отбранително ръце. Не бе сигурен от какво или кого иска да се предпази.
— Съжалявам — успя да пророни той, докато тя все още стоеше облегната на стената и се мъчеше да си поеме въздух. — Наистина съжалявам. Причиних ли ти болка?
— Не знам — и как можеше да знае, след като единственото, което изпитваше, бе тази не секваща, пулсираща болка. Никога не бе и сънувала, че може да се чувства така. Не бе подозирала, че човек е в състояние да изпита подобно нещо. Зашеметена, избърса сълзите от лицето си.
— Недей да плачеш — той прокара трепереща ръка през косата си. — И без това се чувствам достатъчно жалко от стореното.
— Не, не е… — тя преглътна сълзите си. Не знаеше защо плаче. — Не знам какво стана с мен.
Разбира се, че нямаше представа, помисли си той с горчивина. Та нали му бе казала, че е девствена. А той се нахвърли върху нея като животно. Само още минута и щеше да я събори на пръстения под и да приключи.
— Насилих те и нищо не ме извинява. Мога само да ти кажа, че си изгубих ума, за което се извинявам — искаше отново да е до нея, да отметне косите от челото й, ала не посмя. — Бях груб и те изплаших. Няма да се повтори.
— Знаех, че ще бъдеш такъв — беше се поовладяла вече, може би защото той изглеждаше така потресен. — През цялото време го подозирах. Не става въпрос за това, Грейсън. Не съм чак толкова крехка.