— Забавно е да си мислиш за местата, където ще попаднеш.
— Или където си бил.
— За тях не си мисля често. Нали вече съм ги посетил.
Докато самолетът набираше височина, той хвана брадичката й и извъртя лицето й, за да може да го вижда по-добре.
— Все още си притеснена.
— Струва ми се нередно, че поемам така изведнъж и при това така луксозно.
— Изпитваш вина като истинска католичка — присмехулните пламъчета в очите му заиграха още по-живо, щом се усмихна. — Чувал съм за това състояние. Сякаш ако в момента не правиш нещо полезно и едновременно с това да ти е приятно, че не го вършиш, мястото ти в ада е осигурено. Прав ли съм?
— Глупости! — възмути се тя с раздразнение, защото поне отчасти наистина бе така. — Аз имам своята отговорност.
— И в момента не я изпълняваш? — той докосна с пръсти златното кръстче на врата й. — То е нещо като половин грях, нали? А какво точно е цял грях?
— Ти — отвърна тя и отстрани ръката му.
— Нима? — идеята очевидно му допадна. — Това ме радва.
— Не се учудвам — прибра измъкналите се от фибите кичури. — А ако изпитвам чувство на вина, то е защото не съм свикнала да си взимам шапката и да запрашвам накъдето ми видят очите, ей така. Предпочитам да планирам предварително нещата.
— Това ги лишава от половината удоволствие.
— А според мен само увеличава удоволствието. Знам, че е важно да присъствам в Дъблин на сватбата, но да оставя къщата точно сега…
— Мърфи е там — напомни й Грей. — И ще я наглежда — бдително, не се съмняваше, тъй като бе разговарял с Мърфи насаме. — Старият Смайт-Уайт си тръгна преди дни, така че нямаш клиенти, за които да се безпокоиш.
— Гости — поправи го тя несъзнателно, но веждите и продължаваха да са сключени. — Не мога да си представя, че ще препоръча „Блакторн“ на някого след онова, което преживя. Макар че, трябва да призная, добре го понесе.
— Та той не загуби нищо. „Никога не пътувам с пари в брой — Грей умело изимитира високомерния говор на Смайт-Уайт. — Те са само покана за главоболия.“
Тя леко се усмихна, както той се бе надявал.
— Може и нищо да не му е изчезнало, но се съмнявам, че е прекарал и една спокойна нощ, след като стаята му бе претърсена, а вещите — разхвърляни.
Ето защо Бриана отказа да му вземе пари за престоя.
— Не знам дали е така. На мен вещите никога не са ми причинявали главоболия — той стана, за да отиде до бара. — Зет ти има стил.
— Така е — погледна го учудено, когато Грей се върна с бутилка шампанско и две чаши.
— Нали не възнамеряваш да я отваряш. Полетът е кратък и…
— Разбира се, че ще я отворя. Не обичаш ли шампанско?
— Напротив — харесвам го, но…
Протестите й бяха заглушени от веселия шум на изстреляната тапа. Въздъхна като майка, чието дете току-що е стъпило в локва.
— Ето тогава — той седна отново и напълни чашите. Подаде й едната и след като се чу кристалният звън, се засмя. — Я ми разкажи пак за булката и младоженеца. И двамата ли са по на осемдесет?
— Вуйчо Нийл — да — тъй като бутилката не можеше да бъде затворена отново, тя отпи. — Госпожа Суини е няколко години по-млада.
— Представяш ли си? — не можеше да се начуди. — Да влязат в брачния капан на тяхната възраст.
— Капан?
— Пълно е с ограничения и измъкването не е лесно — виното му допадаше, затова го задържа в устата, за да усети по-дълго вкуса му, преди да го глътне. — Харесвали са се още като младежи, така ли?
— Не съвсем — отвърна тя, като продължаваше да не одобрява определението му за брака. — Израснали са заедно в Голуей. Госпожа Суини била приятелка с баба ми, сестрата на вуйчо Нийл. Била влюбена във вуйчо Нийл. След това баба се омъжила и се преместила в графство Клар. Госпожа Суини се омъжила и се преместила в Дъблин. Двете загубили дирите си. После Маги и Роуган започнаха сътрудничеството си, а госпожа Суини направила връзката между семействата. Писах на вуйчо, за да е в течение и той се вдигнал и отишъл в Дъблин — тя се усмихна, като се сети за хода на събитията, без да забелязва, че Грей отново й пълни чашата. — Оттогава двамата са неразделни.
— За превратностите на съдбата — вдигна той чашата си за тост. — Удивително е, не намираш ли?
— Те се обичат — отвърна младата жена простичко и въздъхна. — Само се надявам… — спря се навреме и се загледа през прозореца.
— Какво?
— Искам денят да е изключителен за тях, прекрасен. А се опасявам, че майка ми ще създаде грижи — отново се обърна към него. Колкото и да й бе неловко, прецени, че ще е по-добре да го подготви, ако се стигне до сцена. — Отказа да замине за Дъблин днес. Нямало да преспи в къщата на Маги в града. Заяви, че ще пътува утре, ще изпълни задължението си и незабавно ще се прибере.