Той я погледна учудено.
— Не й харесва живота в града ли? — попита той, макар да долавяше, че става въпрос за нещо друго.
— Майка не е човек, който е доволен при всякакви обстоятелства. Успява да развали настроението на всички. Трябва да призная, че не одобрява предстоящата женитба.
— Какво? Да не би да смята, че двамата са прекалено млади, за да сключат брак?
Бриана се усмихна, но нямаше весело пламъче в очите й.
— Според нея е въпрос на брак между двама заможни хора. Но в същото време… не е склонна да приеме факта, че досега двамата живяха не според каноните на църквата.
— Не според каноните на църквата? — той не успя да потисне усмивката си.
— Да — продължи тя строго. — И както ще ти обясни майка, ако й се удаде възможност, възрастта не ги извинява за разврата.
Той се задави с виното, разсмя се, закашля се и чак тогава зърна гневното пламъче в присвитите очи на Бриана.
— Извинявай… Знам, че не го казваш като шега.
— Някои хора с лекота се присмиват на убежденията на други.
— Не исках да прозвучи така — но все още не успяваше да сподави напълно смеха. — За Бога, Бри, та ти току-що ми обясни, че мъжът е на осемдесет, а булката — няколко години по-млада. Нали не смяташ наистина, че ще попаднат в горещия ад само защото… — реши все пак да се изкаже по-деликатно — са се впуснали в зряла, взаимно задоволяваща физическа връзка?
— Не — вече не го гледаше толкова студено. — Разбира се, че не. Но майка смята, или поне така казва, защото по този начин й е по-лесно да мърмори. Семейството е сложно нещо, не намираш ли?
— От онова, което съм видял, мога да се съглася с теб. Аз самият нямам такова, за да се притеснявам.
— Нямаш семейство? — сега в погледа й имаше съчувствие. Сега представляваше самото съчувствие. — Родителите ти починали ли са?
— Може и така да се каже.
По-точно беше, помисли си, че той беше мъртъв за тях.
— Съжалявам. А нямаш ли братя, или сестри?
— Не.
Отново се пресегна към бутилката и си напълни чашата.
— Но поне трябва да имаш братовчеди. Всеки си има някого. Баба или дядо, лели, чичовци?
— Никой.
Тя го наблюдаваше и съчувствието, което изпитваше, бе изписано на лицето й. Да няма никого на този свят. Не можеше да повярва. Не можеше да приеме мисълта.
— Гледаш ме сякаш съм подхвърлено на прага ти бебе в кошница — беше развеселен и колкото и да бе невероятно — трогнат от начина, по който го наблюдаваше. — Повярвай ми, скъпа — така повече ми харесва. Никакви връзки, задължения, вини — отново отпи, сякаш да придаде официалност на току-що изреченото. — Опростява живота ми.
„По-скоро го изпразва“, помисли си тя, а на глас попита:
— Не те ли тревожи, че нямаш дом, в който да се прибереш?
— Напротив. Облекчава ме.
Като бродещ циганин, сети се тя, но до този момент не бе приемала думите му буквално.
— Но, Грейсън, щом нямаш къде да се прибереш…
— …нямаш ипотеки за плащане, морави за косене, съседи за понасяне — той се наведе през нея, за да надзърне през прозореца. — Виж! Дъблин.
Но тя не откъсваше поглед от него.
— Но когато напуснеш Ирландия, къде ще отидеш?
— Не съм решил. Това е част от прелестта, за която ти говорех.
— Къщата ти е страхотна — само три часа след кацането Грей седеше с протегнати към камината крака в гостната на Роуган. — Благодаря за гостоприемството.
— За нас е удоволствие — Роуган му подаде чашка бренди. В момента бяха сами, тъй като двете сестри бяха отишли с колата при баба му, за да помогнат на булката за последните приготовления.
Роуган не можеше да си представи баба си като притеснена булка. А още по-малко — човека, който дори в момента лее хвалебствени тиради пред готвача, като своя бъдещ дядо.
— Не изглеждаш особено щастлив.
— Моля? — погледна към Грей и си наложи да се усмихне. — Извинявай. Няма нищо общо с теб. Май съм притеснен за утрешния ден.
— Вълнуваш се как ще предадеш булката в ръцете на младоженеца ли?
Роуган успя само да изсумти.
Разбирайки добре състоянието, в което се намира домакинът му, Грей продължи неудобния разговор.
— Нийл е интересен чешит.
— Чешит е — промърмори Роуган. — Две мнения няма.
— Очите на баба ти сияеха по време на вечерята.
Той въздъхна: Наистина не я бе виждал така щастлива.