Той се строполи напред като отсечено дърво. Прихванали се за ръце за да се поддържат един друг, двамата се вторачиха в него.
— К’во ще го правим? — зачуди се Грей.
Роуган прокара един от двата си езика по устните и успя да попита:
— Мислиш ли, че е жив?
— Не ми прилича на такъв.
— Не започвайте бдението отсега — Нийл вдигна глава. — Само ми помогнете да стъпя на крака, момчета. Ще танцувам до зори.
Главата му отново се стовари с трясък на пода.
— Май не е толкова неприятен — реши бъдещият му племенник. — Поне когато съм пиян.
— Чудесен човек е. Хайде да го вдигнем. Няма да може да танцува с лице забито в пода.
— Прав си — кандилкайки се, те се приближиха и успяха да изправят Нийл на колене, като през цялото време се задъхваха и се заливаха от смях. — Ставай, непрокопсанико. Трудно ни е да те вдигнем. Все едно да върнеш във водата изхвърлен на брега кит.
Той отвори воднисти очи, отметна глава и запя — малко несигурно, но с приятен тенор:
— И дайте още грог, дайте грог на мен… — изсумтя и стъпи на единия си крак, като едва не събори Грей. — Дайте още грог, преди аз пътя да поема към западния бряг.
— Най-добре да поемеш пътя към леглото — отбеляза благоразумно Роуган.
Старецът само смени песента:
— Девойките в Дъблин, тях искам аз да видя и цял ден песни да се леят…
Добре налят с уиски, Роуган също се включи:
— Добре наквасен с джин, не мога повече да поема.
На Грей всичко се стори ужасно забавно и той се присъедини към импровизирания хор.
С присъщата на пияните сговорчивост те поеха по коридора. Свършиха песента точно когато се озоваха пред стълбището с едно гръмко извикване „Дайси Рийли“
— Май не само Дайси Рийли си е пийнал, какво ще кажеш, Бри? — Маги стоеше по средата на стълбището заедно със сестра си и наблюдаваше триото.
— Права си — скръствайки ръце, Бриана поклати глава. — Като ги гледам, май са пили повече от едно
— Боже, красавица е, нали? — промърмори Грей.
— Да — отвърна Роуган убедено, загледан в съпругата си. — Дъхът ми секва, като те гледам, Маги, любов моя. Ела ми дай целувка.
— Ще ти дам аз една целувка — започна строго тя, но не издържа и се разсмя. — Само да можехте да се видите. Здравата сте се подредили. Вуйчо Нийл, ти поне си достатъчно възрастен да не правиш подобни щуротии.
— Ще се женя, Маги Мей. Къде е моята Криси? Опита се да се обърне, за да се огледа и едва не събори двамата, които му помагаха да стои на краката си.
— В леглото си, както и ти би трябвало да бъдеш. Хайде, Бри, да приберем тези юнаци от бойното поле.
— Играхме билярд — със сияйна усмивка съобщи Грей на Бриана. — Аз спечелих.
— Проклет янки — промърмори ласкаво Нийл, след което го целуна по устата.
— Колко мило — обади се Маги и хвана съпруга си за ръката. — Хайде, ще ви покажем пътя. Единият крак, след това другият.
Успяха някак да ги качат на горната площадка. Най-напред заведоха Нийл до стаята.
— Сложи Роуган да легне, Маги. Аз ще се справя с този и ще отида да сваля на вуйчо Нийл обувките.
— Как само ще ги боли глава утре сутринта — Маги се ухили злорадо. — Хайде, Суини, ще си лягаш — дръж си ръцете към тялото — тъй като реши, че е безобиден в сегашното си състояние, смъмрянето бе изречено със смях. — И без това нямаш представа, какво да правиш с тях сега.
— Хайде на бас, че знам.
— Боже, как миришеш на уиски и цигари — Бриана въздъхна и преметна ръката на Грей през рамото си. — Вуйчо е на осемдесет, както знаеш. Трябваше да го спрете.
— Нийл Фийли има пагубно влияние. Наложи се да пием за очите на неговата Криси, за устните й, за косите, за ушите… Май пихме и за пръстите на краката й, но не съм сигурен.
— Нищо чудно. Ето я вратата. Само още няколко крачки.
— Така на хубаво ухаеш, Бриана — с нещо, което смяташе за нежен жест, той завря нос във врата й. — Легни с мен. Ще ти покажа някои неща. Всякакви чудесни неща.
— Х-м-м-м… Хайде сега да си легнеш. Точно така.
Помогна му да вдигне крака на леглото и събу обувките му.
— Легни при мен. Ще те отведа в непознати светове. Искам да съм в теб.
При тези думи ръцете й трепнаха. Тя го погледна строго, но очите му бяха затворени, а на лицето му имаше замечтана усмивка.
— Тихо. Спи сега — прошепна тя.
Зави го с одеялото, отметна кичур от челото му и излезе от стаята.
Знаеше, че ще има главоболие. Прекаляването трябваше да бъде заплатено, а Грей винаги бе склонен да даде дължимото. Но му се струваше малко несправедливо да попадне в ада само заради една глупава вечер.